Днес е един от най-светлите християнски празници - Благовещение ! Поверията, свързани с този ден, са много, а в основата на всички тях е настъпването на пролетта, събуждането към нов живот на природата и надеждата, която то носи със себе си.
Във всички митологии, религии и култури по света моментите на смяна на сезоните, четирите фокусни точки на годината, се отбелязват по съответния за настъпващия сезон начин. На Благовещение (25 март) празнуваме пролетното равноденствие, настъпването на пролетта, когато младото Слънце започва да изпраща повече топлина и светлина на Земята и хората, а цялата природа се събужда.
.jpg)
Самодивите
Смята се, че именно на Благовец самодивите се завръщат открай свят, от двореца на Слънцето при хората, змейовете излизат от зимните си леговища, изкъпват се в извор или поток, където оставят по някоя и друга люспа и тръгват сред хората, преобразени по най-различен начин. На този ден, за да извести пристигането на тези мистични създания, кукувицата се обажда за пръв път. Тогава се счита, че се появяват и първите прелетни птици, змиите и гущерите изпълзяват от дупките под земята, където са се крили през зимата, мечките излизат от леговищата си. Природата се събужда от зимния си сън. С този момент от годината са установени много ритуали и магически практики.
За да не се изнесат благата от къщата, на Благовещение не се изнася нищо от къщи, не се дава и нищо назаем. А когато някой излезе от дома, той трябва да носи залък хляб и пари в себе си, за да го закука кукувицата на пълно и на сито. В миналото възрастните хора гадаели за продължителността на живота си по това колко пъти са чули кукувицата да кука на Благовец.
В патриархални времена сутринта стопанките премитали къщите и дворовете, събирали сметта на куп, запалвали я и прескачали огъня, като вярвали, че по този начин ще изгонят вредоносните влечуги и бълхите. И не само тях, а и болестите и въобще лошотията. Това изчистване на физическо ниво символизира и духовно изчистване - унищожаването на насъбралите се по време на зимата негативни енергии в къщата и в двора.
Уроборос
И тук за пръв път през годината се появява змията. Тъй като тя е и приятел, и лечител на хората, но и техен враг, който им пакости, на Благовещение предците ни извършвали много умилостивителни магически ритуали в чест на змията. Но те не пренебрегвали и убитите на Благовец злотворни змии. Смятало се е, че с кожата на убитата на Благовец змия могат да се лекуват много болести. На места отрязвали главата на змията, отваряли челюстите й и там посявали семена от босилек или други билки, които да ползват за лек през годината.
Благотворната змия се явявала в образа на пазител на къщата, двора, стопанските постройки, на синора и нивата. Хората ги наричали змия чуварка и смок стопан. В тяхна чест на Благовец жените измесвали и изпичали специални хлебчета, наречени змиюрки, а като дар на пазителите оставяли парче от хляба на тавана или при прага на къщата.
Символът на змията е много стар и много богат – един от най-старите и най-сложните, многолики и многопластови. Тя може да символизира и мъжкото, и женското начало, и Слънчевия, и Лунния принцип, и освен това – същността, която се е самосъздала. Змията символизира и началото на разрухата и смъртта, и възкресението, защото като животно тя сменя кожата си и се възражда, както природата сега. Змията, захапала опашката си, се нарича уроборос. Тогава тя олицетворява кръговрата на времето и на видимия свят. Живот и смърт, светлина и тъмнина, добро и зло, болест и лечение, отрова и изцеление, страст и мъдрост, духовно и физическо прераждане. Тя представлява познанието, силата, коварството, изкушението и съблазънта. Тя е самата съдба – бърза като бедата, неразбираема като провидението.
Змията има тясна връзка и с първичните сили на водата, която тече на всички нива – небесни, земни и подземни. Бебетата идват на тази земя по вода, покойниците напускат този свят по вода. Змията контролира водите и бурите, тайните знания. А увита около жена, олицетворява Великата майка и оплодителното мъжко начало. Нека си спомним Олимпиада, майката на Александър Велики, която зачева от Зевс, в образа на огромна змия.
Крилатият жезъл на Хермес/Меркурий, наречен кадуцей, има две увити змии. Фигурата много прилича на двойната спирала на ДНК. Не случайно символът на Асклепий е змия, увита около високото столче на чаша, пълна с лекарство или с отрова. Така че празникът Благовец е свързан с всичко това, с нашия живот и с цялото Творение.
Ангелите
Именно Благовещение е денят, в който според Светото писание архангел Гавриил донася благата вест на Светата Дева, че ще стане майка на Сина Божий Иисус - Спасителя на хората.
В юдаизма, християнството и исляма архангел Гавриил е пратеник, който открива на хората посланията на Господ. Именно архангел Гавриил известява първо на Захария за раждането на Йоан Кръстител, а по-късно и на Дева Мария за рождението на Иисус Христос.
В Библията само архангел Михаил и архангел Гавриил са посочени по име. Ангелите и архангелите Господни са Сили небесни, които ние хората оприличаваме на благи, високи и красиви млади мъже, облечени в снежнобели роби. И на много от нас те се явяват именно в този облик, обикновено насън, защото това, което ни показват, и видът, в който ни се явяват, трябва да е разбираем за нас. Всъщност ангелите и архангелите са форми на чиста енергия, на сила в най-чист вид, а както знаем силата е неутрална, важно е как я възприемаме и използваме ние, как и с какви молитви се обръщаме към нея.
Думата евангелие идва от гръцки език и означава „блага вест“; ангел, означава „вестител“, а архангел – велик, главен вестител на Бога.
На Благовещение имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Вангел, Вангелия, Евангелина, Иванжелин, Бончо, Бонка (от Бона Деа - добрата богиня в латинския пантеон). Празнуват също Гаврил и Габриела, които биха могли да празнуват на 26 март или на 13 юли – Събор на св. архангел Гавриил.
Огън, следвай ме!
В нощта преди Благовещение небето се отваря, Господ чува молитвите на праведните хора и сбъдва желания и мечти, които са за доброто на човека. Стопанинът на заровеното имане се явява като огън. Всъщност този стопанин е таласъм, който е омагьосан да пази заровеното имане. Ако човек види този пламък и хвърли дрехата си отгоре, имането излиза на повърхността и лесно може да бъде изровено. Преди това обаче върху мястото се изсипва пепел, събирана от огнището по време на мръсните дни, наречена погана пепел, за да се разбере каква жертва иска таласъмът. Каквато стъпка има на сутринта в пепелта, такъв курбан трябва да се направи.
Явява се пазителят на дома
Таласъмите са няколко вида. Има домашни таласъми (духове), които живеят на тавана и пазят къщата. Те не бива да се безпокоят. Дори и някой обитател на тази къща да види таласъма, било във формата на змия или като дребно тъмно привидение, той не бива по никакъв начин да се опитва да го заговаря. Почит на домашния пазител се засвидетелства с колаче или кравайче хляб по празниците.
Таласъм е и пазителят, стопанинът на заровеното имане. Той е възникнал от магия или клетва, изречена по време на заравяне на имането. Обикновено това са пари, наречени ступанити, клети, прокълнати пари и ако някой ги изрови без съответния ритуал, той ще умре. Веднъж в годината срещу голям празник, най-често по Благовец, стопанинът на имането се явява като син пламък над мястото, където е закопано то.
