Близка съседка на Ванга със сензационни разкрития за пророчицата

Фимка завършва Средното училище за медицински сестри в Скопие, работи в градската болница и като главна сестра в Дома за закрила и рехабилитация в Баня, Банско. През 2014 г. издава първата си книга „Ванга и аз”, която се радва на незапомнен интерес в Струмица – за две седмици тиражът свършва, а после претърпява още две издания.

През 2016 г. представя още две документални книги – „Свидетелства за Ванга” (спомени за Ванга на хора от Струмица и Струмишко) и родовата си история „Роднини и съдби”. По-късно издава и четвърта книга с нейни необичайни сънища, за които Ванга е казвала: „Това не са сънища, а видения”. Преди месец Градската библиотека в Струмица е качила книгите й в интернет и са достъпни за хората от цял свят.

Дворът на Фимка граничи с някогашния двор на Ванга. Майка й Кристина и Ванга са другарували, а когато съпругът на Фимка умира, те стават приятелки. И след смъртта й Фимка продължава да посещава Рупите на Петковден – за курбана в памет на света Петка, която е патрон на изградената по инициатива на Ванга черква. Тази година Фимка отново беше на Рупите с приятели от Струмица.

Фимка е прегърнала Ванга в деня на сватбата на Митко Прокурора, 1974 г. Снимката е изложена в къщата музей на Ванга в Петрич.

- Опиши накратко своя живот.

- Трудно е накратко да се кажат много неща, но ще се опитам. Родена съм в Струмица. Завърших Средното медицинско училище в Скопие и до пенсионирането си работих като медицинска сестра. През лятото на 1961 г. се сгодих за моя съсед Трайчо, който беше студент в Любляна. През 1963 г. ни се роди син, а през 1965 – дъщеря. Мислех си, че съм най-щастливата жена на света. Но през 1969 г. мъжът ми и свекър ми загинаха в автомобилна катастрофа в България. Шест години след смъртта на Трайчо се омъжих повторно за мъж с две деца – малкото беше на 3 години, а голямото – на 13. Живота го изкарах все с мъже: един съпруг изпратих – друг дойде; аз имам един син, той доведе още двама синове. Живяхме 42 години заедно в хармония.

- Какво те свързва с България?

- Баба ми по майка е родом от огражденското село Яково и имам роднини в Сандански и Петрич, с които поддържаме контакт. В Струмица живея много близо до черквата „Свети Петнайсет мъченици”, която има патронен празник на 11 декември. От десетина години тази дата е и патронен празник на града и тогава идват хиляди гости от близо и далеч, пристигат организирано и с автобуси от България. Сред тях са и мои приятели, с които се запознахме на промоцията на двете ми книги през 2016 г. Тогава ми гостуваха над 20 души от Благоевград, Петрич и Сандански.

- Била си тримесечно бебе, когато Ванга напуска Струмица. Какво ти е разказвала майка ти за Ванга, преди сама да започнеш да общуваш с нея?

- Случайно или по съдба, съм родена в къщата, която граничи с двора на тетка Ванга. Детството ми премина в слушане на разкази в семейството за съседката, която ослепяла като малко девойче, а по-късно, като навършила 25 години, станала гледачка. Първата ми лична среща с нея стана през 1961 година, току-що бях завършила училището в Скопие. Ванга дойде да се види с майка ми и поседя у нас два-три часа. Дворът ни се изпълни с народ… съседи и любопитни граждани искаха да я видят и да я поздравят

На трапеза в двора на Фимка са част от гостите от Благоевград, Петрич и Сандански, дошли за премиерата на книгите й „Свидетелства за Ванга” и „Роднини и съдби”, 11 август 2016 г. (точно 20 години след кончината на Ванга)

Майта ми Кристина е родена през 1916 г. Като деца са си играли с Ванга, в един двор са израснали, в сиромашия – всички наоколо са били бедни, помагали са си да преживеят. А Вангини са били съвсем бедни. След първата операция тя малко е гледала, после още една операция – и нищо! Майка ми казваше: „Абе водеха я по ходжи, по църкви, по доктори – да прогледне. Веднъж я водиха в Битоля при прочутия битолски ходжа, той нещо направи да гледа, да има тая дарба”. Майка ми смяташе, че на битолския ходжа е заслугата Ванга да почне да гледа.

Васил Новоселски, Красимира Кацарска, Благой Тасев и останалите български гости посетиха и черквата „Свети 15 мъченици”

През 1972 година останах да спя една нощ в къщата на Ванга в Петрич. Седяхме до късно. Легнахме си двете на спалнята и аз я попитах дали дарбата й е от битолския ходжа, както ми казва майка ми. Тя почна да се смее: „Ай, горка Кристина! Аз това не го разказвам много на хората, но гледам, че си любопитна, и ще ти кажа. Седя си през 1941 година на тремчето и виждам – през портата влиза човек на бял кон. Идва до мене и ми казва: „Добър ден”. Добър ден – отговарям. „Познаваш ли ме?” – Не те познавам. „Аз съм Свети Йоан Златоуст. Скоро ще стане война, желязо ще се топи, а ти ще казваш и за мъртви, и за живи. Не се плаши, аз ще съм до тебе”. Извади от пояса една книга, скъса един лист, прегъна го няколко пъти, наведе се от коня и ми го сложи тука (в пазвата). Обърна коня, до портата го виждах, след портата – нищо не виждах. Изчезна. Ето, сега знаеш, от тоя ден нещата започнаха да ми се казват – най-напред насън, после наяве”.

Черквата „Св. св. Кирил и Методий”, в която Ванга се венчава за Димитър Гущеров на 10 май 1942 г. Изградена е със средства на руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон” и осветена 1911 г. Паметник на културата. Тук се намират мощите на св. Василий Велики и св. Теофан Начертани, тук е и гробът на българския митрополит Герасим Струмишки, инициатор за изграждането й.

- Всички биографи на Ванга пишат, че майка й е умряла наскоро след раждането й. И нищо повече. Какво знаеш ти за нея?

- Таткото на Ванга е от Ново село. Бил е комита, заловен и осъден. В затвора Беяз Куле в Солун пет-шест години е лежал. Пускат го от затвора и идва в Струмица. По онова време много бежанци са бягали насам от различни места. Тия части на града са били населени с турци. След 1912 година те се изселват в Турция и тука местните кой как захване, си прави къща. Моята баба си е присвоила тоя парцел, съседният е на свекър ми – те са бежанци от Петрово Гуменджи. Всички тука са били бедни.

Фимка на входа на черквата „Св. св. Кирил и Методий”

Таткото на Ванга заел съседния парцел и се оженил за жена от Чурлинци – те живеят малко по-надолу от нас. Направил си е две стаички с кирпич, едно тремче и още една стаичка с оджак за печене на хляб. Тука е родена тя. Майка й умира, когато Ванга е била малка, на две-три години да е била. Татко й го взимат войник и той я оставя да я пази една туркиня, Асаница се казвала. Гледа я три години, докато се върне татко й.

Фимка и Мария – две близки приятелки на Ванга

- А какво знаеш за съдбата на братята на Ванга?

- Ванга расте, татко й не може да я гледа сам, детето иска майка и тогава той се оженва за друга жена. Раждат се първо Томе, после Люба и Васил – най-малкият. В един период таткото на Ванга започва да купува земя, работел е земя, добре са били. Ама бил настроен против властта, малко войнствен човек, не се съгласявал с властта и всичко му взимат. Не може да прехранва семейството и тогава се преместват в Ново село. Много кратко време живеят в селото, колкото да я вдигне вихрушката, и пак се връщат назад.

Фимка Михайлова и Смиля Василевска са част от групата на градската библиотека на Струмица – на гости на благоевградското читалище; до тях са домакините Борислав Владиков и Ставри Карамфилов, 27 септември 2019 г.

Ванга ми сподели, че мащехата й я е тормозела, непрекъснато я е карала да работи нещо. Каза ми го, когато се омъжих повторно, защото искаше да ме предупреди да не бъда такава.

Фимка с алманах „Огнище” на благоевградското читалище, в което има нейна публикация, 2017 г

След венчавката Ванга с Люба заминават за Петрич, а братята им остават да живеят тук, аргатували са, за да преживяват. Брат й Васил е служил войник в българската армия. На връщане минал през Ванга и й казал, че ще става партизанин. Тя е видяла неговата смърт и го е умолявала да не ходи, но той не й е повярвал. Свързва се с партизаните и при една акция е убит в престрелка с германци. Погребан е на гробищата в Струмица. През 1982 г. костите му са препогребани в мемориалния комплекс Паметник-костница, издигнат като възпоменание за жертвите от антифашистката съпротива, сред които е и Васил Сурчев. Неговото име днес носи една от централните улици в Струмица. Томе продава къщата и заминава да живее в Сърбия. Потомците на купувачите и днес живеят тук.

Кориците на книгите „Ванга и аз” и „Свидетелства за Ванга”

- Кога ти видя за първи път Ванга на живо?

- На един от пограничните събори между България и Югославия през есента на 1961 г. Ванга дойде на гости у нас. За първи път се върна в Струмица след заминаването си през 1942 г. Цялата махала се събра да я види. Аз само гледах и слушах какво говорят, без да знам, че след няколко години често ще бъда нейна гостенка. После къде ходи, къде шета, не знам.

Свидетелство за венчание на Ванга в черквата „Св. св. Кирил и Методий” в Струмица от 10 май 1942 г.

Младата Ванга

Но втори път като дойде, 1972-1973 година някъде, аз и един приятел – беше и неин, и мой, сега е починал, Мъглешев Бранко, я посрещнахме, имаше охранител с нея. Отидохме на православната църква горе, венча млада двойка сърби – беше кума, договорено беше тя да дойде тука. Оттам отидохме на гробищата, на брат й Васил Сурчев на гроба. Оттам в дома на Мъглешев Бранко – жена му беше сготвила обяд. Ядохме, седяхме, изпратихме я до Ново село при нейния братовчед Стоян и си замина за България.

Семеен портрет на Ванга и Димитър Гущерови

- А помниш ли първата ви среща в Петрич?

- Случи се през 1967 г. по много странен начин. На минаване през Петрич с покойния ми съпруг Трайчо отидохме да я посетим по желание на свекърва ми и на майка ми. Свекърва ми я боляха коленете и се движеше с помощта на бастун. Майка ми от години работеше седнала пред шевната машина и страдаше от главоболие. Редеше си на челото резени картофи, а на главата си слагаше компреси с ракия, „да ми вземе огъня“ казваше. И двете се надяваха Ванга да им каже някакъв лек.

Полуразрушената Струмица в края на Първата световна война с изглед към Струмишкото поле, вляво белее черквата „Св. св. Кирил и Методий”

За свекърва ми рече, че с това коляно ще си умре, а на майка ми поръча: „Да й кажеш на Кристина картофите, що ги реди на челото, да ги прави манджа! А ракията да я дава на татко ти! И така му е много сладка. Айде сега вървете си, където сте тръгнали! Искам да си почина”.

Останах със странно впечатление от тая първа среща. Но когато след две години моят съпруг загина в автомобилна катастрофа в България, бях сигурна, че онзи ден тя е видяла нашата нещастна съдба и искаше да ни избегне.

- Какво ви сближи с нея?

- След смъртта на съпруга ми Трайчо срещите ни зачестиха. Ванга ме прие като своя дъщеря. Нейната врата винаги беше отворена за мен. Тя ми беше утешителка и духовна подкрепа. Бях много млада, с две малки деца, но тя ми казваше: „Не се ядосвай! Бог е дал на всекиго и от хубавото, и от лошото. Ти само тежко ходи и горе главата! Неговото беше дотук. Така му е било писано. Ако беше дома, вода щеше да се напие и да се задави”.

Две години след смъртта на мъжа ми си купих автомобил и ми беше много по-лесно да я посещавам. Тетка Ванга беше прекрасна домакиня, понародному казано – чистотница. Всяка вещ в къщата й беше на мястото си и всичко светеше. Чудех се как готви сама. Освен това и много вкусно. Тя беше повече вегетарианка и ядеше много малко. Понякога казваше: „Някои хора се забравят, когато ядат. Ако човек трябва да яде толкова, бог щеше да му даде два стомаха”.

Плетеше прекрасни плетива на две куки. На себе си плетеше всичко необходимо – от пуловери, шалове до джемпери, а веднъж си изплете цяло костюмче. Показваше ни го с радост.

- Видяла си насън катастрофата, при която загива твоят съпруг Трайчо. Разкажи го!

- Да сънуваш нещо толкова ясно и страшно и все пак да тръгнеш сутринта на път, си е чиста съдба. Докато пътувахме, се отвори предният капак на колата и падна върху стъклото. Отсреща идваше камион и ние с все сила се ударихме в камиона. От удара съм изпаднала в кома и не помня нищо. Всичко се сбъдна точно както в съня…

- Ванга е говорела с мъртвите. Правила ли е контакт с Трайчо?

- Да. Няколко години след смъртта му тетка Ванга ми рече: „Сега ще идем на Рупите. Ще ни закара шофьорът с колата”. На Рупите тя имаше една стаичка за почивка, но това место за нея беше особено, тъй като от него се зареждаше с космическа енергия. Седнахме на пейката пред къщичката и тя започна да говори: „Еее, Трайчо, Трайчо, не я оставяш Фимка на мира, къде е тя, там си и ти!”. Тетко Ванге – попитах я. – Нима го виждаш? „Ето го, мори, на два метра от тебе”. Така почна разговорът между тях двамата. „Трайчо пита за децата. Много му е драго, че часовника и златния пръстен си ги оставила за спомен на детето. Мило му е, че кожените му ръкавици си ги дала на тетин ти Томе. Пита за другари по имена, за приятели и съседи. Много е горд с тебе, че си толкова храбра жена, но е сърдит на сестрите си за делбата на къщата. Да обърнеш внимание на лявата предна гума на колата. Казва, че много те е обичал, но иска пак да се омъжиш. Ще се моли на Бог да ти намери човек, който да те обича, както той е обичал тебе, и чак тогава неговият дух ще те освободи”.

На връщане в Петрич се разделихме, тя си влезе у дома да работи, тъй като пред къщата имаше стотина души.

- Какви други предсказания лично за теб е правила?

- През март 1975 година у нея в Петрич, без да я питам, тя ми рече: „Ти до Нова година ще се омъжиш за вдовец с две деца”. Не я попитах нищо, а и тя повече не ми каза. Сигурно толкова е трябвало да знам.

На 11 октомври с майка ми отидохме на Рупите, тъй като двете отдавна не се бяха виждали. След дългия им разговор изведнъж тетка Ванга каза на майка ми: „Кристино, Фимка трябва да се омъжи, много е млада”. Моята майка беше голям противник да се женя повторно. Не искаше да смесвам деца, или, не дай Боже, да преродя някое. „Нищо не й липсва, Ванге, тя си има всичко. Защо й е мъж? Днеска няма истински мъже”. „А, мори, Кристино, та тя не е магаре да го вържеш за дървото и да му сложиш да яде сено. Тя е млада жена”. В тоя момент тетка Ванга поиска венчалния ми пръстен, взе го в ръката, вдигна го високо над главата и сякаш през него гледаше в някакъв невидим свят. „Аз нали ти рекох още през пролетта, че до Нова година ще се омъжиш за вдовец с две деца?”. За кого бе, тетко Ванге? Нямам връзка с никого, а и Нова година е на прага! „За тоя до тебе, що му умря жената, що се обеси на сухо дърво!”. За моя директор ли? „Да, за него.”

Тогава работех като главна сестра в Дома за закрила и рехабилитация в Баня, Банско. Ванга започна да говори какво работи, как се казва жена му, колко пръстена има на ръката, че има две момчета със сини очи. „След някой ден ще ти предложи и искам да дойдете при мене двамата”. Така и стана. Отидохме и тя каза на мъжа ми: „Ей, момче, ти си имал съпруга, но сега ще видиш какво значи съпруга. Ще ти гледа децата като родна майка. Искам да ви венчая в черква, да ви бъда кума”.

Мъжът ми беше атеист и не прояви интерес към предложението й. След много години съжаляваше, че е пропуснал този шанс. Сключихме брак на 17 декември и живяхме 42 години в хармония.

На брат ми синовете отидоха войници, не знаеха, че децата ми са смесени. А сме в един двор. Ако улицата не ти каже, у дома няма да го чуеш. А като няма причина да правиш разлика, няма да ти текне. Всички са бели със сини очи. Моят Митко е роден на 3 юни, а Зоран – на 29 май, имат само четири дена разлика, с майка му сме се заварили в родилното. Не я познавах, а и него (Коце) не го познавах, докато не отидох на работа в Баня, Банско.

- На курбана на Света Петка през 2018 г. ти доведе на Рупите за първи път своята внучка Фимка, която живее в Швейцария. В книгата си „Ванга и аз” пишеш, че тя е жива благодарение на Ванга. Как именно?

- Внучката ми Фимка откак направи една годинка, почна как яде храната, така я вади, дробена. А щом тънките черва не работят, не се усвоява нищо от храната. Момиченцето слабее, почна на двора да пада като вейка от вятър. Две годинки ще направи. Бре, водим я по доктори – няма диагноза, не знаят какво е. А на мене не ми идва наум да ида при Ванга, знам, че е болна. Накрая реших да ида. Беше месец май 1996, тя беше в много тежко състояние. Седнах до главата й и не знаех как да я попитам. Беше вече пътник. Но трябваше! „Тетко Ванге, искам нещо да те питам, имам голяма мъка”. След минута тя със слаб глас проговори: „Кажи!”. Обясних й всичко и след няколко минути тя ми каза: „Не се тревожи, ще й мине”. Казах, че й вярвам безрезервно, целунах й ръка и се сбогувах. След три дни състоянието на детето се подобри, а след седмица беше съвсем здраво. Лекарите не можеха да си го обяснят. Но тетка Ванга лекуваше с нейната духовна сила.

- Четеш езотерична литература, в това число и български издания. Имаш ли свое обяснение за дарбата на Ванга?

- Тя имаше божия дарба, белязана е още като дете. Изгубва телесните си очи, но с духовните си очи върши възложената й мисия. Ванга казваше: „Няма ад, няма рай. Има само изкачване на по-горните нива”. На седмото са боговете. Хората почваме от четвърто ниво. Животните са в третото, а растенията – по-долу. Нашият мозък няма капацитет да разбере Ванга.

- Беше ли популярна Ванга в родния й край? Как бе приета в Македония твоята книга за Ванга?

- Тук никой за Ванга нищо не е споменал. Нито статия са написали, нито във вестник, нито в телевизия, никъде нито дума. Аз съм първата, която каза нещо публично за Ванга, първа написах книга за нея – „Ванга и аз”. Моята книга ги събуди всичките, взеха да размишляват, че тая жена е наш човек. Събудиха се нашите в общината и туриха улица на нейното име. Я какво направи моята малка книжка!

Премиерата мина много хубаво в Дома на културата. С едноминутно мълчание за тетка Ванга. Беше на рождената дата на покойния ми мъж Трайчо, та и за него едноминутно мълчание. Внукът от сина ми свири на пиано. Присъстваха 200 души и всички получиха книгата безплатно. Финансираха я моите внуци.

Книгата отпътува и на други континенти. Внучката от дъщерята и мои комшии са в Америка – в Чикаго; в Канада, Австралия и Нова Зеландия отидоха книги, из Европа в колко държави… Подарих всички книги, от никого пари не съм взела. Не искам лично за мене пари от името на тетка Ванга. Казах си: ще направя тая книга в нейна памет, аз съм й длъжна, не мога да й се издължа за това, че спаси внучката ми.

От осемнайсет години сънувах тетка Ванга постоянно, буквално през месец и половина. Сякаш искаше да направя нещо за нея. Но откакто представих книгата, я сънувам по-рядко, като че ли душата й се успокои.

- Четвъртата ти книга „Судбина било” (Така е писано) е родова. Какво разказваш в нея?

- Татко ми е бил на 5 години, когато родителите му са дошли през 1918 г. от Щип. Дядо ми бил казанджия, изработвал съдове от бакър. Тук не е имало казанджии – имало е калайджии, ама казанджии не. А те в Щип са прочуто семейство казанджии. Идват тук, за да работят занаята, и са останали. Аз нося името на баба ми Фимка.

Баба ми Йорданка по линия на майка ми пък е от село Яково, а дядо ми е от Владая. Той завършил гимназия в Солун и бил назначен за учител в Яково. Харесал баба ми и я взел за жена. После го прехвърлили учител в Свидовица. Мама е родена 1916 година и като деца са си играли с Ванга, в един двор са пораснали. Семейството на майка ми е било бедно.

Книгата ми разказва за пет поколения – много драматични истории, тежки. Майка ми все казваше: „Чедо, тия нашите животи са за роман да ги напишеш”. Сякаш е знаела, че ще дойде ден да ги запиша в книга.

- Какви послания отправяш към потомците с книгата си?

- Идеята да разкажа историите на моите най-близки хора зрееше у мен от десет години. Основното ми вдъхновение идва от невероятната житейска история, която слушах още малка от моята майка за драматичната съдба на нейните родители. Колкото и да помним и да разказваме от поколение на поколение за нашите дядовци и прадядовци, все нещо ще забравим, ще умре с течение на времето. Затова реших да запиша спомените за сегашните и идните поколения.

- За какво мечтаеш?

- Пътят на човека е неравен и хлъзгав, на всеки в живота може да му се случи да падне, но е важно да събере сили да стане, защото в противен случай може по-силните да го прегазят. Вървейки по житейския си път, понякога ни се струва, че ходим боси по тръни. Но с времето свикваме да живеем с тая болка.

Думите на тетка Ванга не са много оптимистични, тя сериозно ни съветваше: „Внимавайте какво правите в живота, защото всичко се плаща, както наем за жилище. Никой не е роден само за щастие, бог изисква търпение от всички нас. Трудностите в живота са средство за пречистване на духа, те ни правят по-търпеливи и по-смирени”.

Ванга напуска Струмица през 1942 година, на 31-годишна възраст. Но нейната връзка с родния край, с нейните близки остана непрекъсната до края на живота й. Затова имам желание един ден град Струмица да й направи паметник, който да подсеща гражданите и гостите на града за безсмъртната Ванга. Нейното последно желание беше хората да се обичат, защото само така човечеството ще оцелее на Земята.