Богиня ли си, или робиня

Но ако се деформираха само предметите, тази беда с мед да я намажеш! Защото се оказва, че се деформират и хората. По-точно, характерът на личността се променя под влиянието на нещата, с които се занимаваме всекидневно в службата си.

Професията неизбежно променя човека. Едни - в по-голяма, други - в по-малка степен. Точно това е професионалната деформация - пострадалите продължават и в битовия живот да се държат така, сякаш са на работа. 

Професионалната деформация се проявява в дреболиите. При лекарите например - в професионалния жаргон, възникващ заради икономия на време. Лекарят може да каже на страничен човек: "В момента в отделението имам три бъбрека, два стомаха и един жлъчен мехур". Той, разбира се, има предвид пациенти с конкретни заболявания на органите. Подобен жаргон може наистина да е удобен за общуване с колегите, но на самия пациент едва ли ще му хареса, ако гледат на личността му като на придатък към болен орган.

При юристите например професионалната деформация се проявява доста своеобразно. Опитай да разкажеш на юрист в непринудена обстановка за нещастния си брак! Той почти сигурно веднага ще започне да те съветва как да развалиш брачния договор и изгодно да разделиш имуществото. Макар че си очаквала от събеседника си съвсем друго - внимание, съчувствие или просто си искала да се изприказваш. 

Как става така, че човек започва да привнася деловите си качества в личния си живот? Какъв е механизмът на появата на 
професионални поражения?

Механизмът на поразяването

- Инерция на психиката. Човешката психика, подобно на автомобила, не може да бъде спряна мигновено. Ние несъзнателно се движим напред, дори попадайки в съвършено различна обстановка. Стига се до смешни ситуации. Шофьорът например, прибирайки се вкъщи, се сърди на детето си, че не се пази от острите ъгли и закача мебелите. "Толкова ли е трудно да заобикаляш препятствията?! - мърмори той, мажейки раната на сина си с йод. - Аз по цял ден избягвам какви ли не опасности!"

- Неумение да се превключва към друга ситуация. Мнозина страдат от собствената си инерция - обувайки домашните чехли, продължават да остават на работа. Например хирургът хока детето си вкъщи за лошо измитите ръце, сякаш то е подчинената му медицинска сестра, неизпълняваща своите задължения преди операция.

- Умора, прекалена напрегнатост в службата. Човекът, уморен от претоварване в офиса или от липса на необходимите професионални навици, вкъщи продължава да се труди. Понякога чиновникът, който е поел отчетите на няколко фирми наведнъж, и у дома брои всяка стотинка, мъчейки се да икономиса дори там, където това е неуместно.

- Невъзможност за пълна реализация в работата. Случва се на човек да не му дават възможност в службата да разкрие своите таланти и да направи всичко, на което е способен. И той се опитва да прави това в семейството. Така младият мениджър, на когото във фирмата не е позволено да рискува, рискува вкъщи - заковава тежка полица над леглото, отваря бутилка със зъби и т.н.

- Удоволствието от работата. Понякога човек толкова много си харесва работата, че продължава да се занимава с нея в извънработна обстановка. Например на мениджър му доставя удоволствие да бъде посредник в конфликтите между шефа и подчинените, затова той и у дома постоянно участва в разправии, за да бъде "на работното си място". Артистът в семейството продължава да актьорства, разливайки наляво и надясно бурни емоции. Затова непрекъснато чува от близките си упреци: "Ти не си на сцената!"