В една болница, в една стая са настанени двама мъже, тежко болни, които лежали на легла разположени едно до друго.
Единият от тях всеки ден трябвало да седи на леглото поради отстраняване на водата от белите му дробове. Леглото му било разположено в непосредствена близост до единствения прозорец в стаята. Другият мъж трябвало постоянно да лежи по гръб.
Бързо се запознали и непрекъснато разговаряли. Разказвали за техните семейства, домове, професии, времето, прекарано в армията, където всички мъже отивали преди ...
Освен това, всеки ден, мъжът, който лежал до прозореца му описвал нещата, които наблюдавал отвън на мъжа, който лежал в леглото.
Разказал, че навън има парк с езеро и лебеди. Как лебедите си плават във водата, а малките дечица край езерото играят с корабчета.
На пейките седят млади двойки, прегърнати един в друг. Голямо, красиво дърво се подмладява в нова премяна в парка, а в далечината се виждали светлините на града.
Мъжът, който постоянно лежал започнал да живее за прекрасните мигове, които неговият приятел му разказал.
Когато мъжът, който лежал до прозореца обяснявал всичко това, приятелят му затварял очите си и си предполагал красивата природа.
Един ден, неговият приятел му описал парад, който се случвал около езерото. Независимо от това, че приятелят му не виждал музикантите, той ги виждал в главата си.
Така минавали дни и седмици. Една сутрин, когато влязла сестрата за ежедневна проверка, открила тялото на мъжа до прозореца, който спокойно починал в съня.
Мъжът, който постоянно лежал, помолил сестрата да го отведе до прозореца, въпреки че бил много слаб.
Сестрата изпълнила желанието му и го оставила сам. С големи усилия се подпрял на лакти за първи път, след дълго време, само за да погледне външния свят.
Накрая имал възможност сам да се радва на външните приятни картини, които дотогава му описвал приятеля.
Но когато погледнал през прозореца, единственото, което се виждало било ...
Той бил толкова шокиран, че попитал сестрата, защо приятелят му описвал света толкова хубаво, когато там имало само празна стена.
Сестрата му разкрила, че приятелят му бил сляп и че не е могъл да види нито стената, който стоял пред прозореца, но светът в неговите мисли бил много хубав. Тя добавила:
- Но може би е искал и вас да ви направи щастлив и да ви предаде красотата на деня!
Понякога истинското щастие е това, което сами си създаваме в главата, или когато направим някого другиго щастлив.
