Д-р Райна Стоянова е специализант по гастроентерология към Клиниката по вътрешни болести на Университетска болница „Лозенец” и експерт по хранене в областта на метаболитните заболявания. Стажувала е във френските болници „Сен Луи” и „Робер Дебре” в Париж в отделенията по диабетология, метаболитни и генетични заболявания.
- Д-р Стоянова, кои фактори отслабват имунната система?
- Може да се прехранваме, да преяждаме и в същото време да страдаме от хранителен дефицит.
- Тогава и от драстична диета има риск да отслабне имунната ни система – така ли?
- Диета е много общо понятие. Но другото име на диетата е режим на хранене, при който храната е правилно подбрана и съчетана спрямо собствените нужди на организма. Тогава не би трябвало да страдаме от каквито и да било липси. Апелът ми е да не прибягва човек до каквато и да е диета само и само да изгуби излишно тегло, а да мисли рационално. Най-добре е да се допита до специалисти, които да му изготвят хранителен режим спрямо неговото тяло, нужди, показатели на организма.
- Но на практика хората спазват известно време даден хранителен режим, смятат, че това е достатъчно и се връщат към вредните си навици. След което напълняват отново.
- Ето затова хранителният режим трябва да се превърне в начин на живот. Диетата не е едноседмично или едномесечно спазване на здравословни норми, а начин на живот. Винаги може да излезем от строя за 2–3 дни, но трябва отново да се върнем към правилното хранене. Защото искаме да сме здрави цял живот. Хората трябва да разберат, че зад килограмите стоят болести.
Затлъстяването не е само естетически проблем. И когато се справим със затлъстяването и наднорменото тегло, ние решаваме и проблеми на страшно много заболявания. В Париж работех основно в диабетологична и ендокринологична клиника, където се отделяше изключително внимание на създаването на хранителен режим за всеки пациент и наистина се наблягаше на диетотерапията. Това в България не се застъпва достатъчно, а е много важно. Защото причините за тези заболявания са основно прехранването и приемането на вредна храна. Много е важно
да ядем чиста органична храна,
независимо дали от растителен или от животински произход. В нея не трябва да има токсични химикали, хормони, антибиотици.
- Какви са принципите на хранене при диабет?
- Първо, да не се поглъща огромно количество храна на един прием. Това количество може да бъде разделено на няколко приема. Много е важно да не се пропуска закуската, защото тя активира метаболизма. Да не се консумира храна късно вечер, както имат обичай повечето българи – нищо не ядат през деня и вечерта се наяждат като за световно. Поне 2–3 часа преди сън трябва да сме вечеряли, за да може храната да се евакуира от стомаха и да си легнем спокойно. Алкохолът е недопустим. Трябва да се пие повече вода. Нужно е да се ограничи въглехидратният прием. Диабетикът трябва да следи произхода на храните – да са натурални, неконсервирани.
- Кои храни не трябва да ядем, защото са доказано канцерогенни?
- Списъкът е огромен. Но най-общо това са всички пакетирани храни или тези, които са претърпели обработка и са консервирани. Вредни са още храните, приготвени по вреден за тялото начин – особено пържените. Доказано канцерогенни са гранясалите, мухлясалите, неправилно съхраняваните храни. Затова трябва да се стремим към натуралните храни и да ги приготвяме сами вкъщи. Полезен е дори картофът, когато е приготвен вкъщи, а не е купен пакетиран. Имам предвид чипсовете, които са канцерогенни. Най-страшното е, че пакетираните храни имат пристрастяващ ефект, защото в тях се добавят подобрители и овкусители, като мононатриевият глутамат. Същото е със сладоледа, печените и пържените ядки. Те дразнят така вкусовите рецептори, че човек не се насища.
- Може ли чрез определени храни да избегнем деменциите, заболяванията на мозъка?
- Има храни и добавки, които профилактират развитието на такива заболявания. Не можем, разбира се, да разчитаме единствено на тях. Те са съпътстваща мярка. Такава добавка е гинко билоба, а също храните, богати на витамин С. За съдовата ни система се грижат и ни профилактират от натрупването на атеросклеротични плаки ненаситените мастни киселини – омега-3, омега-6, омега-9, които се съдържат в рибата и суровите ядки. Абсолютно е доказано, че бета каротинът действа при деменции, както и биофлавоноидите, които са основна съставка на червеното вино, на аронията и др.
Важно е и правилното редуване на бодърстване и сън. Не можем да сме под стрес и постоянно будни, а да искаме мозъкът ни да функционира добре. Той се възстановява и регенерира най-добре, когато спим. Трябва да се замислим и как
да се освободим от стреса
Дали ще медитираме, или ще спортуваме, важно е да изхвърлим психологическия боклук. Това е профилактика на мозъка. Ето защо трябва да следим какво си слагаме в устата и в главата.
- В последно време станаха популярни така наречените суперхрани. Какъв е здравословният им ефект?
- Суперхраните са нова страница в науката. Те се усвояват значително по-бързо и лесно и предоставят на организма почти всички необходими вещества. Ще изброя някои от суперхраните: годжи бери, сурови какаови зърна, мака, пчелните продукти, спирулина, кокосови орехи, чия, арония. Да вземем чията, която представлява кафяво-бели зрънца. Означава „сила” на езика на маите.
Известна е като „индианска бягаща храна”, защото доставя изключително голяма доза енергия, достатъчна за 24 часа. Чията съдържа два пъти повече протеини от всички останали храни, два пъти повече калий от банана, три пъти повече антиоксиданти от касиса, три пъти повече желязо от спанака и големи количества омега-3 и омега-6 мастни киселини. Освен че зарежда с енергия и сила, чията подпомага имунната система, работата на стомашночревния тракт и свалянето на излишните килограми. Използва се при диабетици, тъй като създава чувство на ситост, без да покачва нивата на кръвната захар.
- Повечето от суперхраните не виреят по нашите ширини и наистина ли са полезни на българите, щом не са заложени традиционно в хранителния ни режим?
- Ползите може би ще са по-големи за азиатците, които могат да си откъснат годжи бери от градината. Но интересното при суперхраните е, че могат да виреят навсякъде и че може да си ги засадите в собствената градина. Картофът също не е виреел на нашия континент, но сега е традиционна култура. Не мога да застана твърдо зад тезата, че полезни са само храни с местен произход.
Противовъзпалително хранене
Възпалението е естествена реакция на организма към нараняването. То е свързано с оток, висока температура, зачервяване, болка, но понякога протича безсимптомно и уврежда нашите стави, сърце, кръвоносни съдове. Противовъзпалителното хранене не означава драстично да променим нашия хранителен режим, а да се стремим да приемаме полезни храни – нишесте, неглутенови зърна (кафяв ориз и просо), пресни плодове, сурови зеленчуци или на пара, прясна риба и месо, варива (грах, боб, леща), ядки, кисело мляко, оризово и бадемово мляко, зехтин, ленено семе. Към всичко това трябва да приемаме подправки с противовъзпалително действие – куркума и джинджифил. Трябва да избягваме храни с трансмазнини, като маргарина и храни с много захар. Не се препоръчват газирани и кофеинови напитки.
Мара КАЛЧЕВА
