Търговци, които продават онлайн дрехи втора употреба , ги предлагат с 900% надценка. Така цената става 9 пъти по-висока от тази, на която може да се намерят в магазините за такива стоки, пише “24 часа”.
Рокля от известна марка например може да бъде купена на килограм от магазин за втора употреба за 3-4 лв.
Ако се потърси през интернет, същата рокля се предлага за 27 лв.
В случай че се търси по-висок клас марка, цените стигат до 40-50 лв.
Обяснението е, че онлайн търговците подбирали дрехите от магазините за втора употреба и спестявали на клиентите усилията да търсят.
Масова практика при онлайн магазините е да се изпращят артикули чрез куриер и с наложен платеж. Подател е частно лице, а не фирма, като така вероятно се избягва плащането на данък печалба.
Когато пратките се изпращат от физически лица, върху тях не се упражнява и почти никакъв контрол от институциите. Затова много от търговците отказват рекламации и ограничават правата на потребителите.
Недобросъвестни практики при онлайн търговците откриват и от КЗП. За миналата година от всички 20 000 жалби, 10% са били именно срещу такива продавачи.
Някои потребители се оплакали, че са заплатили авансово за стоки, които или не са били доставени, или са били напълно различни от поръчаните и с по-ниско качество.
Част от оплакванията пък са свързани с възпрепятстване правото на отказ от онлайн покупката в дадения от закона 14-дневен срок. В други случаи, когато това право е било уважено от търговеца, той или е забавял, или въобще не е възстановявал заплатената му от клиента сума.
Един от сайтовете предвиждал връщането на предплатени суми да става чрез банков превод или чрез опцията виртуален портфейл. По закон търговецът е длъжен да възстанови сумата по начина, по който тя е била платена.
В случая, ако потребителят не разполага с банкова сметка, за него остава възможността да се възползва от т. нар. виртуален портфейл. Това означава, че няма да получи парите си обратно, а само възможността да пазарува на съответната стойност в следващ момент и то единствено от конкретния търговец.
В случай че се търси по-висок клас марка, цените стигат до 40-50 лв.
Обяснението е, че онлайн търговците подбирали дрехите от магазините за втора употреба и спестявали на клиентите усилията да търсят.
Масова практика при онлайн магазините е да се изпращят артикули чрез куриер и с наложен платеж. Подател е частно лице, а не фирма, като така вероятно се избягва плащането на данък печалба.
Когато пратките се изпращат от физически лица, върху тях не се упражнява и почти никакъв контрол от институциите. Затова много от търговците отказват рекламации и ограничават правата на потребителите.
Недобросъвестни практики при онлайн търговците откриват и от КЗП. За миналата година от всички 20 000 жалби, 10% са били именно срещу такива продавачи.
Някои потребители се оплакали, че са заплатили авансово за стоки, които или не са били доставени, или са били напълно различни от поръчаните и с по-ниско качество.
Част от оплакванията пък са свързани с възпрепятстване правото на отказ от онлайн покупката в дадения от закона 14-дневен срок. В други случаи, когато това право е било уважено от търговеца, той или е забавял, или въобще не е възстановявал заплатената му от клиента сума.
Един от сайтовете предвиждал връщането на предплатени суми да става чрез банков превод или чрез опцията виртуален портфейл. По закон търговецът е длъжен да възстанови сумата по начина, по който тя е била платена.
В случая, ако потребителят не разполага с банкова сметка, за него остава възможността да се възползва от т. нар. виртуален портфейл. Това означава, че няма да получи парите си обратно, а само възможността да пазарува на съответната стойност в следващ момент и то единствено от конкретния търговец.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари