Българи, заробени в Англия : Нямаше какво да ядем, опитаха да ни отвлекат ...

Не ми връщат и собственото БМВ, което е на паркинга пред фирмата в Словакия. Вместо банков превод, пратиха ни наказателна бригада в Англия. Такава е историята на 25-годишния Йордан Чилингиров и неговите двама събратя по неволя от Димитровград.В бели роби са превърнати 15-20 български шофьори на NTG Frigo, разказва единият от изпатилите - димитровградчанинът Йордан Чилингиров. Той и колегите му Христо Христов (50 г.) и Тихомир Димов започнали работа това лято в словашкото представителство на транспортната фирма, която след справка в интернет излиза, че е датска с разнороден борд на директорите, между които е и българинът Константин Попов от Асеновград. Във виртуалното пространство е пълно с нейни обяви, че търси шофьори за вътрешноевропейски курсове. 

„Това лято отидохме в град Тренчин, подписахме договори и започнахме работа”, споделя пред "Марица" 25-годишният бивш футболист на „Хасково” и „Димитровград”.

Словаците му дължали вече близо 5000 евро за заплати, бавели ги 4 месеца. „Изтеглиха си парите дори от картите за служебни разходи. Схемата е следната - превеждат за кратко определената сума за режийни в служебната сметка и после си теглят сумата обратно. Така се принудих да се бръкна с 1500 евро от собствените си пари за автомивка, храна и други служебни разходи”, обяснява Чилингиров. На 10. X. тази тодина той тръгнал с товар скъпо месо от Германия за Бристол. Христо поел за околностите на Манчестър, а Тихомир за Белгия. На френското пристанище Дюнкерк служебните пари свършили и се наложило да чака друг свой колега да му донесе служебната си карта, в която имало пари, за да зареди гориво. „Карам товар за 150 000 евро, който се нуждае от ниска температура, когато няма нафта, стоката може да отиде по дяволите”, разказва Йордан.

Междувременно заплатите продължавали да отсъстват от личните банкови сметки на тримата димитровградчани.

„Мотаеха ни, лъжеха, пращаха ни дори фалшиви банкови бордера, че уж са ни превели парите”, възмущава се Данчо. Звънели постоянно на директора Константин Попов. „Коста твърдеше, че нямал нищо общо със словаците, бил им продал ремаркетата... Действително влекачите са със словашки номера, но хладилните ремаркета са си с датските регистационни табели. Да, ама когато се свързахме с офиса в Тренчин, оттам пък ни казаха, че Попов разрешавал паричните преводи”, обяснява за врътката Чилингиров. 

Когато най-накрая достигнал до крайната си точка Бристол, бил превишил разрешените часове от тахографа по настояване на работодателите си.

Останал почти без пари, младият мъж се разбрал да се срещне със своя колега Христо в Лондон, за да се подпомагат взаимно с разходите за храна. Когато напълно оголели, отишли на паркинг в близкия Кент. Там се свързали с работодателите си и им заявили, че няма да мръднат повече, докато не им преведат заплатите. Докато унилите димитровградчани се чудели как да сколасат, звъннал телефонът на Христов. Обадила се 11-годишната му дъщеричка. „Тате, няма ли да си дойдеш най-после”, попитало затъженото момиченце. „Нямам пари”, отговорил той. „Що за хора са това, тате”, заплакало детенцето. 

На 16 октомври т.г., в 3,30 часа сутринта, край двата тира спрял микробус, от него изскочили двама мъже с тъмни дрехи, третият останал зад волана. Непознатите нахлули в кабините на спящите шофьори с викове: „Полиция!”. Оказало се, че мнимите ченгета са словашки силоваци, пратени насила да отведат камионите и шофьорите в Тренчин. „Колегата ми е прекарал инфаркт, видях го как се хваща за сърцето. Когато нахлуха в моята кабина, първата ми работа бе да извадя дигиталната си тахокарта, но ми избутаха ръката”, разказва Йордан за случката като в холивудски екшън. Словашката мутра му взела ключовете, служебния телефон и документите. Същото се случило и с 50-годишния Христо. „На мен ми допряха GSM до ухото. От слушалката чух словашки глас и български преводач, които обясниха да тръгваме, без да се съпротивляваме, и нищо нямало да ни се случи. „Даже може би ще ти позволим да си вземеш и личната лека кола”, това ми казаха”, спомня си Чилингиров.

Той успял да изскочи навън и се развикал за помощ, колегата му Ицо обаче останал заключен със силовака в кабината. На помощ се притекли останалите шофьори от паркинга. Един от тях, също българин, препречил пътя на двата тира с камиона си. „Камионът на колегата не искаше да запали, моят нападател отиде да му дава ток и започна да снима българския тир, дето им препречи пътя”, обяснява младият димитровградчанин. Междувременно Данчо повикал по телефона си полиция, а на десетата секунда вече бил свързан и с оператор, който говори български. „Бях много изнервен и попитах диспечерката защо ми задава едни и същи въпроси и защо не праща патрулка. Господине, отвърна ми тя, това, че ви задавам въпроси, не означава, че полицията вече не пътува към вас”, разказва Чилингиров.

Истинските служители на реда пристигнали бързо и заловили двама от нападателите, третият успял преди това да изфиряса с буса. В участъка на 50-годишния Христо му прилошало и медицински екип го отвел в болница за пълни изследвания, които показали, че е в прединфарктно състояние. Нашенците се свързали с посолството, където реагирали светкавично. „Пристигнаха двама консули - Мария Ангелова и Малин Месалски. Много свестни хора, благодарни сме им от сърце, дадоха ни пари за храна, купиха ни и самолетни билети. Когато чу историята ни, преводачката от нашето посолство ми подаде 20 лири и каза: „Моля ви, имам само толкова у себе си, вземете ги за храна”, спомня си 25-годишният шофьор за проявената човещина.

„Шпицкомандата търсеше първо мене в Белгия”, включва се в историята и третият потърпевш - Тихомир Димов. С него говорим по телефона, защото от преживения стрес 49-годишният димитровградчанин получил подагра и лежа първо в столична болница. След кратък престой у дома Тихомир влезе по спешност в хасковското нервно отделение, където бе опериран и още лежи в болничната стая.

Мутрите не го открили в Белгия, защото опитният тираджия разкачил ремаркето, което е с джипиес, а влекача паркирал на друго място. „Словаците ми позвъниха по телефона да ме питат къде е камионът. Казах им, че ще си го получат, когато си ми изплатят заработеното. Тогава са пратили буса с мутрите, но не успяха да ме открият”, споделя Тишо. От родината на Еркюл Поаро димотровградчанинът се прибрал в България с пътнически микробус. Малко след това получил гневен есемес от Тренчин, че трудовият му договор е прекратен и да върне тира, иначе щели да се обърнат към Интерпол. „Консултирах се с адвокат и той ми обясни, че щом нямам вече трудови правоотношения с NTG Frigo, не могат да имат претенции към мен”, сподели Димов.

Той заяви, че за него случилото се с двамата му колеги си е чиста проба опит за отвличане и убийство. Запазил и час за среща със словашкия посланик, но тя не се състояла, след като Тихомир влязъл повторно в болницата.

Третият ужилен - Христо, не може да говори заради преживяното от него прединфарктно състояние. 

„Научихме по странични пътища, че и нашите трудови договори са прекратени, без да сме получили предизвестия, а от фирмата дори не благоволиха да се свържат с нас, за да оформим документално нещата”, казва Йордан Чилингиров. Той е притеснен и за личната си лека кола. „БМВ-то ми е в Тренчин. Не знам как ще си го взема и дали изобщо още е цяло. Колеги са ми разказвали, че след подобни случки автомобили са били блъскани от шините на мотокар”, разкрива младият мъж.