Силви Вартан е родена на 15 август 1944 година в софийското село Искрец. Баща ѝ, Жорж Вартанян, е роден във Франция, от майка българка и баща арменец.
Семейството „скъсява“ фамилното име от Вартанян на Вартан, което звучи по-френски. Когато съветската армия окупира България през 1944 година, къщата им в Искрец бива национализирана и семейството се премества да живее в София където Силви прекарва „българското“ си детство.
През 1950 година филмовият режисьор Дако Даковски, който е приятел на баща ѝ, ѝ предлага ролята на ученичка във филма „Под игото“. Този неин първи допир с киното поражда мечтата на Силви за по-късни изяви на сцената.
Спомените на Силви от София обаче са доста неприятни. “Спомням си как с майка ми се редяхме в продължение на часове на опашка за парче хляб. Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви шамар на майка ми защото не ръкопляскала достатъчно силно на някакъв оратор” - спомня си след много години певицата. Родителите ѝ бързо се ориентират в новата политическа обстановка в България и осъзнават, че най-добре за тях и за децата им ще бъде да се опитат да напуснат България и баща ѝ Жорж започва да прави опити да уреди семейството да замине за Франция.
Семейството пристига в Париж на 24 декември 1952 година и седемгодишната Силви остава заслепена от френската столица. “Всичко беше толкова празнично украсено, в сравнение с мрачната София, Париж блестеше така, че ми се завиваше свят от всичките гирлянди и елхи,” разказва певицата.
Първоначално семейство Вартан живее в хотел Lion d'Argent, в близост до халите в Париж, където баща и си е намерил работа. По-късно се преместват в друг хотел, Angleterre Hotel, където 4 години живеят в една единствена хотелска стая защото това позволява финансовото им състояние. Едва през 1960 година могат да си позволят да се преместят да живеят в апартамент в Париж, на Michel Bizot Avenue, защото финансовото им състояние вече е по-добро.
По това време братът на Силви, Еди Вартан, който е 7 години по-възрастен от нея, е студент по право и много добре свири на тромпет. Обичащ много музиката, той без колебания напуска университета когато френският му приятел Франк Тено (Franck Ténot) му предлага работа във „Ар Си Ей Рекърдс“ (с тази компания има договор Елвис Пресли). Еди става артистичен съветник на Frankie Jordan – студент по медицина, който използва певческия си талант за да изкара някой франк. Благодарение на него Силви се запалва по музиката, нейни любими изпънители по това време са Бренда Лий, Бил Хейли и Елвис Пресли.
През 1961 година Еди предлага на сестра си шанса да запише песента „Panne d'essence“ в дует с Frankie Jordan, защото певицата с която той трябвало да запише песента се е отказала. Така Силви Вартан за първи път влиза в звукозаписно студио, а благодарение на това си изпълнение тя се появява за първи път по френската телевизия. По това време тя все още е ученичка, в медиите я наричат „ученичката, танцуваща туист“. Училището в което Силви учи е много строго, там гримът, панталоните и обувките с високи токчета са абсолютно забранени. Тъй че не е изненадващо, че там не одобряват снимките с които тя се появява в медиите - танцуваща туист облечена в къса поличка. За да може да продължи музикалната си кариера, Силви е принудена да напусне училище и подписва договор с „Ар Си Ей Рекърдс“ за записването на първата си плоча „Quand le film est triste“, която излиза през декември 1961 година. От тук нататък нейната кариера се движи във възходяща линия, освен талантлива изпълнителка, тя е и хубаво момиче което публиката гледа с удоволствие.
На 12 декември същата година Силви Вартан за първи път се появява на сцената в парижката зала „Олимпия“. Тогава Силви е само подгряваща певица, излизаща пред публиката преди концерта на Венс Тейлър, но това се оказва съдбоносна нощ за младата певица. На концерта е дошъл и брат ѝ Еди заедно с приятеля си – също изгряваща френска звезда – Джони Холидей. Когато зърва Силви, Джони палаво подшушва на ухото на батко й: “Виж каква красавица, какво ли не бих правил с нея." Еди не реагира, а малко по-късно когато Силви идва при тях, той я представя на Джони с думите: това е сестра ми Силви. “Щях да потъна в земята от срам, не можех да погледна Еди в очите”, разказва години по-късно Джони Холидей. Той се влюбва на мига в Силви, но тогава тя едва го забелязва защото по това време тя е влюбена в друг.
Няколко месеца по-късно двамата отново се срещат, следва първото им съвместно турне, който се оказва истински хит. По време на това турне започва тяхната любовна връзка. Публиката ги обича, наричат ги “златната двойка на Франция", но двамата твърдят, че са само добри приятели и нищо повече. Една година след срещата им в зала “Олимпия” двамата за пръв път разкриват, че се обичат и че са се сгодили. “Любовта ни беше луда, бяхме млади и напълно в плен на чувствата си. И до ден днешен не знам от какво е направен този човек. Връзката ни беше като огън, горя буйно, но остави след себе си само пепел - разказва днес Силви.
В края на 1963 година годениците посещават Ню Йорк, а Силви отива в Нашвил, за да запише плоча с групата „The Jordanaires“, която работи и с Елвис Пресли. В тази плоча са два от най-големите хитове на Силви Вартан: „Si je chante“ и „La plus belle pour aller danser“.
Когато в края на 1964 година Джони Холидей отбива военната си служба, Силви прави своя истиски кино-дебют играейки във филма „Patate“ („Картоф“) заедно с Жан Маре. След този филм известни френски филмови режисьори, между които Годар, искат да снимат филми с нея, но докато Силви е на турне, нейният агент-мениджър отказва всички предложения без дори да ѝ съобщи за това. Когато по-късно тя научава за всички тези пропуснати възможности е просто съкрушена. Ще изминат цели 30 години преди тя да получи нов шанс да се снима във филм на голям френски режисьор.
През това време Силви пее все по-добре и музикалната ѝ кариера се развива все по-успешно. Има вече изграден собствен музикален стил и работи с изявени талантливи музиканти. Отива отново в Ню Йорк за да запише своя пръв американски албум „A gift wrapped from Paris“, който после бива издаден в Германия, Япония, Южна Америка и САЩ (но не във Франция). За да рекламира албума си, Силви Вартан участва в най-популярните по това време телевизионни шоута в Щатите като „Шоуто на Ед Съливан“, „Hullaballooh“ и „Shindig“. През тази година Силви обикаля света с концерти в Канада, Япония, Южна Америка и дори в Полинезия.
Сватбата на Силви Вартан и Джони Холидей (известен като "лошото момче на Франция" и „френският Елвис-Пресли“) е на 12 април 1965 година в Локонвил (Loconville), Франция, където родителите на Силви са се установили да живеят. Брачната церемония трябвало да бъде тайна и интимна, но свещеникът който ги венчава не запазва тайната и повече от 2 000 души се стичат на церемонията, между които 180 папараци-фотографи. Сватбата на “златната двойка” предизвиква масова истерия във Франция, на следващият ден младоженците са на първите страници на всички вестници и списания в страната. Лудо влюбените младоженци заминават на романтичен меден месец в Лас Палмас, Карибите.
След завръщането им във Франция, Джони трябва да се върне в казармата където доотбива военната си служба, а Силви поставя началото на своя фен-клуб. След отбиването на военната служба на Джони, те започват съвместно телевизионно шоу по френската телевизия, а в Англия дават „кралско“ шоу на което почетен гост в залата е самата кралица Елизабет Втора. Следват съвместни турнета, които жънат успехи из цял свят. Силви и Джони се превръщат в най-големите звезди на Франция.
През 1966 година Силви е бременна и намалява темпото на работа като записва само няколко песни, но основно отмаря в къщата на родителите си в Локонвил. На 14 август 1966 се ражда сина им Дейвид. Джони е на върха на щастието с красивата си жена и новородения си син, но сякаш не иска да осъзнае, че вече е баща. Когато бебето е едва на няколко месеца, таткото изглежда вече отегчен от него. Вместо да сменя пелени, Джони предпочита да излиза с приятели, да пие и да се забавлява със съмнителен антураж. Когато през октомври Силви трябва да замине на турне в Турция, тя оставя бебето на грижите на майка си в Локонвил.
Няколко месеца по-късно гуляите на Холидей ѝ идват в повече и Силви иска развод. Вестта, че Силви е подала молба за развод, Джони научава докато се забавлява с антуража си в парижко кабаре. Той е съкрушен от новината, прибира се в празния им апартамент, заключва се в банята и се нагълтва с приспивателни в опит да се самоубие. Щом научава за това, Силви веднага изтичва в болницата при Джони и му обещава, че няма да го напусне. Разводът бива отложен, засега.
През 1967 година сякаш всичко между Силви и Джони е окей, те пътуват заедно до Бразилия и решават да дадат съвместни концерти в зала „Олимпия“ в Париж. Но през април 1968 г. Силви преживява катастрофа, при която колата ѝ е блъсната от друг автомобил. Тя самата е леко ранена, но спътничката ѝ Мерцедес загива при катастрофата. Минава доста време докато Силви психически се възстанови от шока, чак през декември, след повече от половин година, тя е в състояние да се завърне на сцената, както и да започне ново турне. Така през юни 1969 г. Силви е на турне в Африка – Сенегал, Конго и Мароко.
Силви и Джони записват съвместна плоча („Les hommes“) и имат намерение за съвместно турне. Но намерията им не се осъществяват, защото заедно преживяват сериозна автомобилна катастрофа. На 21 февруари 1970 г. тя и Джони бързат за концерт в Безансон, студено е, пътят е заледен. Джони шофира автомобила и, за да не закъснеят за концерта, натиска газта до дупка. Въпреки че Силви се притеснява от високата скорост, той не намалява. Внезапно губи контрол над автомобила, който изхвърчава от пътя и се блъска в дърво. Щом се свестява той се оглежда и вижда до себе си окървавената си съпруга. Силви изглежда толкова зле, че той я мисли за мъртва. Самият той се отървава само с няколко драскотини, но съпругата му е обезобразена , лицето ѝ е накълцано от дълбоки рани. “Това беше най-ужасното ми преживяване - с ужас си спомня Силви. Събудих се в болницата, погледнах се в огледалото и не можах да се позная – бях обезобразена”. След като прекарва два месеца в болница в Париж, Силви е в достатъчно добро състояние, за да може да издържи пътуване до САЩ. Там я поемат най-добрите пластични хирурзи по това време, които в продължение на месеци се борят, за да спасят лицето ѝ в клиника в Ню Йорк. По това време се запознава с хореографа на Барбра Страйсънд – Джоджо Смит, което е началото на нова кариера за нея.
Междувременно брака с Джони се клати, през следващите години в медиите неколкократно се появяват съобщения че са в развод. През 1978 година новината за развода им отново се появява в медиите, на което Джони реагира заявявайки, че все още обича жена си, но Силви запазва мълчание. По-късно Силви казва в интервю, че е решила да запази мълчание в името на сина си, но че не може да „украси“ миналото и да го направи по-розово отколкото е. Връзката им е обречена, през годините те се събират и разделят десетки пъти. “Направих всичко възможно да запазя семейството ни. Исках Дейвид да расте до баща си. От любовта ни с Джони обаче не беше останало нищо”.
И така, през ноември 1980 г., след като в продължение на години са се разделяли и събирали отново, най-сетне идва края на връзката им. “Златната двойка” на Франция се развежда, този път раздялата е окончателна.
Силви продължава да гради солова кариера. Тя вече е популярна в цял свят, канят я да изнася концерти на всички континенти. Една година след развода с Джони Холидей Силви среща любовта отново. През 1981 г. тя е поканена да журира на конкурс в Япония, а колега в журито е американският продуцент от италиански произход Тони Скоти. “Любовта е като цигара, щом изгори, можеш да запалиш нова”, казва днес Силви. Певицата и Скоти и до днес живеят щастливи заедно. Той я придружава навсякъде и се грижи за кариерата й, тя намира у него упора и най-вече спокойствие. От 1997 г. двамата се грижат за българчето Дарина, което осиновяват.
Честит рожден ден, Силви! Специален поздрав за всички нейни почитатели:
