България е осъдена за смъртта на 15 деца!

То потресе цялата държава през 1997 г.
Разследването за смъртта на децата обаче започна едва през 1999 г. и според европейските съдии това е попречило да се установи кои са истинските виновници за трагедията.
На съд бяха дадени тогавашната директорка на Дома за деца с дълбоки умствени увреждания "Джурково" Стефка Николова, старшата медицинска сестра Румяна Янкова и фелдшерът Красимир Ушев. Обвинението беше, че поради немарливост в работата си те са причинили смъртта на 13 от 15-те починали в рамките на три месеца деца. Тримата обаче бяха оправдани на всички инстанции, защото се оказа, че те на практика са единствените, които са се борили за живота на малчуганите и са сигнализирали всички инстанции за липсата на пари за храна, отопление и дрехи. Държавата е изоставила възпитаниците на дома в Джурково, който се намира на 15 км от Лъки, с издръжка от 0,56 лв. на ден!
След като делото в България приключи безславно, със защитата на правата на децата се зае екипът на адвокат Михаил Екимджиев. Той сезира съда в Страсбург от името на родителите на починалите деца. Правозащитниците успяха да намерят близките само на 7 от тях и затова за останалите заведоха жалба от името на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
Съдът в Страсбург вчера реши, че може да излезе с решение само в полза на близките на 7-те деца, ангажирали се лично с делото. Той призна, че България е нарушила правата на синовете и дъщерите им, но присъди компенсация само на родителите на едно починало момче и едно момиче.
По 10 000 евро ще получат бащата на Васил Георгиев, който умира в дома през март 1997 г., и майката на Нели Христева, починала на 19 февруари същата година. Мотивът на съда да даде обезщетение само на тях е, че единствено те са се интересували от децата си, докато са били в дома.
"Държавата оставя 15 деца да загинат от глад и студ, замръзнали в собствената си урина и изпражнения, на 1300 метра надморска височина, забравени и от бога. Доволен съм, че все пак делото се спечели, защото критиката, на която съдът подлага българските власти, е наистина унищожителна, а тя е изключително важна, за да се промени отношението към тези деца", заяви адвокат Екимджиев.
В решението си съдът в Страсбург констатира, че още от септември 1996 г. директорката на дома е писала до социалното министерство, до общината и до всякакви институции за критичната ситуация. Вместо помощ обаче изпращат още 8 болни деца от друг дом. Властите на различни нива са били наясно за рисковете за тези особено уязвими деца в суровата зима и тежката икономическа криза, пишат съдиите.
Условията, при които живеят и в крайна сметка умират децата в Джурково, по време на Виденовата зима са потресаващи. Санитарка разказва пред съда, че малчуганите са нямали дрехи и персоналът е носел каквото може от къщи. Храната също е идвала от тях и от хора от селото и децата са ядяли само картофи, фасул и макарони. Според показанията на служители на дома от това време той се е отоплявал с три калорифера, като единият се е използвал за сушене на дрешките на децата.
"Това се случва в държава, която по конституция е правова и има императивно задължение да полага специални грижи за децата", възмущава се адвокат Екимджиев.
А съдът в Страсбург констатира: "Българската държава не е изпълнила задължението си към тези деца и е нарушила правото им на живот".