Биодобавките с омега-3 мастни киселини са абсолютно безполезни за профилактика на сърдечносъдовите заболявания, особено при диабетиците, а хипертонията трябва да се лекува с повече от една таблетка.
Това са само част от новите насоки и препоръки в лечението и профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, обсъждани на поредния конгрес на Европейското кардиологично общество, който приключи преди месец в Мюнхен. Събитието е събрало рекорден брой участници - повече от 31 хиляди делегати от 156 страни.
На този конгрес са били обновени и до известна степен променени препоръките по лечението и диагностиката на редица заболявания.
Например така популярните омега-3 мастни киселини, които хората масово приемат за профилактика на сърдечносъдови заболявания, се оказали безполезни, особено за болните с диабет втори тип. Това е довело до преразглеждане на препоръките относно тяхното назначаване.
Друга промяна в бъдещите насоки относно профилактиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания касае здравословната диета. Според мащабно изследване мазнините се оказали по-малко рискови от гледна точка на общата смъртност от инсулт, а диетата с високо съдържание на въглехидрати била тази, която повишава този риск. И една още по-парадоксална находка: млечните продукти и месото (ако не е обработено като колбаси, пушено и прочее полуфабрикати) се оказали с най-нисък риск от смъртност.
Как се променят кардиологията и подходите в терапията на сърдечносъдовите заболявания вижте в интервюто с проф. д-р Игор Жиров, д.м.н., водещ научен сътрудник в отдела по заболявания на миокарда и сърдечната недостатъчност в Института по кардиология към руското здравно министерство.
- Д-р Жиров, вие присъствахте на Европейския конгрес на кардиолозите. Вярно ли е, че отсега нататък ще има много промени в лечението на сърдечните заболявания?
- Резултатите от представените изследвания за пореден път показаха, че кардиологията се променя, както и подходите в терапията по отношение определени групи пациенти.
- В Европа са преразгледали показателите на оптималното артериално налягане. Вярно ли е, че прословутите 120/80 вече не са идеалният показател?
- Тук е важно да не бъркаме диагнозата и целевото артериално налягане. Новите препоръки касаят не хипертонията като диагноза, а само нивото на целевото кръвно налягане, т.е. до какво ниво следва да се понижава то при болните. Разговори по тази тема се водят през последните две години, след като бяха получени резултатите от изследването SPRINT. Според европейските препоръки от тази година при хипертонията е допустимо по-агресивно понижаване на кръвното налягане под 140/90, а при добра поносимост дори и до 120/70. Такова целево понижаване на кръвното налягане може да намали усложненията и да подобри прогнозата за пациентите, страдащи от артериална хипертония.
Но в това отношение няма единно мнение. Няма как да има общо целево ниво на кръвното налягане, тъй като всички пациенти са различни - по възраст, както и по наличие или липса на съпътстващи патологии. Има обаче показател, към който трябва да се стремят абсолютно всички. И този показател е долната граница, т.нар. диастолично налягане. Най-оптималният вариант е то да достигне 85 единици. Но според мен е по-важна друга европейска препоръка. Тя касае следното: още в самото начало от лечението на артериалната хипертония да се използва комбинация от няколко групи лекарства, а не само едно, както беше по-рано. Освен това, е желателно тези препарати да са в една таблетка. Защото колкото по-малко лекарства приема пациентът, толкова в по-голяма степен зависи успехът от лечението.
- А вярно ли е, че за предпазване от инфаркт и инсулт след 40-годишна възраст хората с хипертония, особено мъжете, трябва непременно да приемат аспирин?
- Няма такава таблетка, която да е идеална за всички. И ако започнем подред да назначаваме аспирин на всички, без оглед на възрастта и наличието на съпътстващи заболявания, може вместо полза да нанесем вреда. Всички знаете, че аспиринът увеличава риска от вътрешни кръвоизливи и може да бъде опасен например при язвена болест, пък и при други заболявания. Но ако пациентът вече страда от исхемична болест на сърцето, ако е прекарал инфаркт на миокарда, то ползата от аспирина е без всякакво съмнение. Задължително обаче е нужен индивидуален, персонифициран подход. Както казваха лекарите от старата школа, трябва да лекуваме не болестта, а болния.
- Д-р Жиров, а вярно ли е, че ниското ниво на холестерол още не означава, че човекът е защитен от инфаркт и инсулт? Доскоро се страхувахме от високия холестерол, сега вече се говори по-различно по тази тема?
- Да говорим за безопасни показатели на холестерола, това е все едно да изчисляваме средната температура на всички в една болница. Усредненият подход е подходящ само за статистиката. А в живота на човека с ниско ниво на холестерола може да има и някакви други рискови фактори. Например пушенето, хиподинамията или артериалната хипертония. Тези фактори могат да предизвикат инфаркт. И обратното - високият холестерол може да се окаже единствен рисков фактор. В този случай опасността от инфаркт не е толкова висока като относителен дял.
- Доскоро се смяташе, че за сърцето са полезни само зеленчуци, плодове, риба - като цяло, т.нар. средиземноморска диета. Наскоро обаче израелски учени изведнъж реабилитираха солта. Пък и сланината уж не била чак толкова вредна. Промени ли се възгледът на кардиолозите по отношение на диетата за здраво сърце?
- Да, промени се. Последни данни показват, че употребата на наситени мазнини (свинско месо, яйца, пълномаслено мляко) е по-малко значима и вредна за сърдечносъдовата система, отколкото употребата на лесноусвоими въглехидрати и преди всичко захарта. Затова на първо място е нужно да се ограничат сладкишите. Вредни са и трансмазнините, преработеното палмово масло например.
А по отношение на солта, аз съм съгласен с позицията, че прекаляването с нея носи риск от сърдечносъдови заболявания. Обаче фактът, че мазната храна вече е призната за по-малко опасна от преди не означава, че всеки може да консумира колкото си иска такава. Всичко трябва да е с мярка.
- Много хора не се доверяват на лекарствата, но вярват в ползата от биодобавките. Вярно ли е, че омега-3 киселините защитават съдовете от атеросклероза?
- Вече минаха две години от публикувани резултати от изследвания, показващи, че фармакологичните препарати, съдържащи омега-3 киселини, са съвършено безполезни за профилактиката на сърдечните и съдовите заболявания. Но тези мастни киселини, които се съдържат в храната и най-вече в морската риба, влияят благотворно на сърцето.
- Вероятно няма да спорите по отношение на твърдението, че физическата активност е полезна за сърцето?
- Зависи в какво състояние е пациентът и за какво физическо натоварване става въпрос. Повишената активност във фитнеса или интензивното бягане за човек със сърдечна недостатъчност, разбира се, са вредни. Но 150 минути умерена физическа активност на седмица, това вече наистина понижава риска от кардиологични заболявания. Затова ходенето в бърз темп, особено т.нар. скандинавско ходене, карането на колело, плуването са полезни за сърцето.
