Д-р Надежда Костадинова от Пловдив е една от много редките, а може би и единствената у нас, специализирала поведенческа психология на животните . Може да се нарече кучешко-котешки психиатър, а специализацията си е получила в Университета в Линкълн, Англия.
В Англия, преди ветеринарният психиатър да постави диагноза и да се заеме с корекция, кара стопанина на животинката да отговори на въпроси от поне десет листа тест. Всичко е важно - какъв е домът, какво е семейството, какъв е режимът на живот, има ли човек през деня у дома, колко внимание се обръща на любимеца, как се храни. У нас, оказва се, животните, които отглеждаме у дома, са се заразили с проблемите, характерни за цялото ни общество. Най-честите въпроси, заради които търсят д-р Костадинова в качеството й на психиатър за животни, са във връзка с агресията и маркирането на кучетата и котките.
Освен от телевизията, има и няколко книжки за просвещаване, а в разговора младата жена развенчава няколко общоприети митове. Като начало, агресията не е еднозначна, има няколко типа. Трябва да се разбере дали става дума за пренасочване на агресия, за игрова агресия, за чувство на самота и изоставеност. Тя съветва, ако стопаните живеят на първия етаж, да закрият прозорците, така че котките да не могат да гледат. Често се случва домашната котка да гледа как навън други котки се бият или просто с езика на тялото си изразяват заплаха и неприязън.
Тя не може да скочи при тях и да се включи в неприятното състезание, затова се обръща навътре и одрасква първия от семейството, който вижда. Подобно е положението и с маркирането. Котките не пикаят в обувките ни или в любимия ни фотьойл, за да ни отмъстят, както сме убедени ние, хората. Те маркират на най-видните места, които няма да пропуснете по нейни наблюдения, за да ви сигнализира, че сте я пренебрегнали, не и обръщате достатъчно внимание, тя е тъжна и депресирана. Хората трябва да са просветени за вида животно, което вземат за отглеждане, да знаят какво могат да очакват и докъде могат да представят своите изисквания - ако всеки прави това, няма да има толкова улични животни, убедена е д-р Костадинова.
Една котка, например, има капацитет да обиколи доста голямо разстояние на ден, километри. Ако тя е затворена цял ден сама в малък апартамент, много ясно, че ще опита да компенсира по някакъв начин. Драскането на мебелите също не е акт на злоумишлено вредителство, това е естествен инстинкт на животното да отбележи пътеката си. Ако достатъчно добре познаваме навиците им в природата, няма да сме толкова разочаровани. Колкото и да ни е мило малкото кутре, което сме взели скоро и глезим като бебе, първото, което то трябва да научи, е мястото му в семейството. А то трябва да е последното, след и най-малкото дете, ако искаме после да съжителстваме мирно с него. Кучето живее в глутница, то отчаяно има нужда от водач. Но нерядко се опитва да се докопа до второто място. Докато е малко, то яде, когато всички останали в глутницата вече са се нахранили.
Груба грешка е да го храним от нашата храна, колкото и милозливо да си проси. Първо трябва семейството да се нахрани, а после то. Така от малко ще си знае мястото, в противен случай става много по-сложно, точно както е и с хората. Впрочем в грижите си към животните понякога им подаваме много грешни сигнали. Ресането с четка, например, се идентифицира от кученцето с акт на подчинение от наша страна. Няма как да му обясним, че го правим по хигиенни подбуди, то вече е изтълкувало превъзходството си над нас. Разчитаме на котките да ни успокоят, да премахнат стреса ни, а те често са негова жертва. Безпокойството ги кара да правят бели у дома - когато има промени в средата, когато има нов човек или някой отсъства.
С маркирането, толкова неприятно за стопаните, котката не казва "Мразя те", тя казва "Виж ме, аз съм тук". Когато маркирането или опикаването на къщата се превърне в навик, на помощ идват психотропни лекарства за котки, които помагат, казва д-р Костадинова. А кога разбираме, че котката ни е в стрес? Когато е по-малко гальовна, нервна, когато опикава на места, където не трябва, когато е агресивна. Ако котките са повече от една, д-р Костадинова съветва на всяка от тях да се поставят по два съда за тоалетна. Ако решим да пръскаме местата, където котката е маркирала, с отблъскваща миризма, обикновено ефектът е точно обратния на този, описан на препарата.
Това само я амбицира да маркира още по-сериозно, за да потисне миризмата. Има си домашни любимци, чиито проблеми няма да се разрешат с никакви психологически фокуси - те просто имат нужда от друга среда - къща с двор, например, простор, за да тичат. Трябва да ги разберем, те не са малки хора, те си имат своите характеристики и природа. Каквото и животно да вземаш, трябва да си наясно какво да очакваш. Не може да затвориш екзотичен голям папагал в клетка и да го оставиш цял ден сам, той ще страда.
Папагалът е свикнал да живее в ято, той е интелигентна и социална птица. Кряскането му не е нищо друго, освен зов за други папагали. И щом те така и така не идват, той започва да си скубе перата… Ако искате да гледате папагал, сложете клетката му на най-оживеното място в дневната и общувайте с него. Ако вие сте от сутрин до вечер на работа, а децата - на училище, не сте подходяща среда за него. Още митове развенчава д-р Костадинова. Мнозина стопани на котки не им дават храна на гранули, защото разрушава бъбреците. Оказва се, че този ефект е съпътствал първите подобни храни, които са съдържали и много пепел. Отдавна вече гранулите не ги застрашават.
От храните, които ние ядем, а те също харесват, най-опасен се оказва шоколадът. Едно блокче натурален шоколад 70 грама може да убие котка или малко куче - какаото съдържа теобромин, който ги уврежда необратимо. Опасно е и да ги храниш с "каквото има", примерно с яхнията с месо и лук, който си приготвил за семейството. Храната е вкусна за тях, но лукът причинява и на котките, и на кучетата анемия. Костите за кучетата също са един голям мит. В дивата природа кучето първо изяжда вътрешностите на жертвата, а с кокалите си играе.
В клиниката на д-р Костадинова е пълно с рентгенови снимки на най-различни произшествия, свързани с кучета и кости. Не е толкова страшно и да имаш котка, и да очакваш дете. Друг мит е плашенето с токсоплазмоза и нареждането на гинеколога домашната котка да се махне, когато жената е бременна. Всъщност опасността от зараза по пясъчниците в парковете е много по-голяма, а токсоплазмоза обикновено се хваща от недобре сварено заразено месо. Така че няма проблем, ако в семейството се задава бебе, котката да си остане - тя може да се изследва за токсоплазмоза, а ако има, може и да се излекува.
Когато детето се роди и проходи, д-р Костадинова съветва да се възпитава и отношението дете - куче. В никакъв случай да не се оставя малкото дете да приближава храната на кучето, и без да е агресивно по природа, то може да нападне. И накрая - ако сме се доверили прекалено много на психологическите тълкувания на агресията на домашните си любимци, не е зле да проверим дали все пак нямат и здравословен проблем. Също като при хората - като си болен, си кисел. Ние не хапем, но те няма как иначе да изразят лошото си настроение.
