Розовият домат от Куртово Конаре, известен още като "голям бабин", влезе в Световна съкровищница на вкусове на международната организация Slow Food, предаде marica.bg. Зеленчукът заедно с местната куртовска ябълка са вписани преди 2 месеца в електронния каталог на международната неправителствена организация, която събира уникални храни от цял свят.В брошурата вече са около 1000 продукта, но от тях само четири са български.
Те могат да се срещнат в ограничен географски район и това са българското зелено сирене, смилянският фасул, нафпавокът и каракачанската овца (специален сектор в съкровищницата е запазен за породи и сортове).
Горди сме с признанието, което получихме. Преди вписването на розовия домат и ябълката на място в селото ни посети представител на организацията Slow Food от Италия, обясни общинската съветничка Емилия Шушарова. Тя живее в Куртово Конаре, селото, прославило се като меката на домата и куртовската капия.
Първите постъпки в Slow Food селото направи преди близо година-две с представянето на местния сорт чушки, като очакваше той да бъде “патентован”. Червеният месест зеленчук е типичен за Куртово Конаре, а жителите му обясняват, че на него се дължи уникалният вкус на лютеницата, която традиционно се пече в селото през септември. По-късно обаче станало ясно, че видът има много разновидности, разпространени на доста места, дори и в Турция.
За куртовската ябълка Шушарова обясни, че вече рядко може да се види дори в селото им. Дървото е останало тук-там в някои от по-старите къщи. Отличава се с това, че плодът е дребен, червен и на ивици, а вкусът е сладко-кисел. От нея се приготвяли предимно сокове, но плодовете били много вкусни и в сушен вид.
Сега в Куртово Конаре очакват представители на Slow Food, които да им дадат насоки как да съхранят, а също и как да продължат отглеждането на тези два вида. За да се запази биоразнообразието и насладата от храната, организацията помага на местните общности да съхранят и популяризират специфични, тясно географски обособени и застрашени от изчезване продукти. Те се грижат и за рецепти, и за хранителни суровини, които могат да станат обект на малко производство.
У нас вече са създадени три президиума - проекти за спасяването на гострономическите ни съкровища чрез икономическо стимулиране на местните общности от производители на традиционни храни.
Влязлото в съкровищницата българско зелено сирене се приготвя в района на село Черни Вит в община Тетевен. То е разновидност на бялото саламурено сирене. Специалистите го определят като едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото плесенно сирене на Балканите.
Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Приготвя се в разложкото село Горно Драглище.
Смилянският фасул е типичен за смолянското село Смилян. Влязлата в съкровищницата каракачанска овца и производните є продукти са от района на село Влахи, община Кресна.
Slow Food в превод от английски означава “бавна храна”. Международното движение е основано през 1986 г. в Италия с цел да запази местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни.
Движението е организирано в местни общности, наречени конвивиуми, и наброява над 100 000 души в над 130 държави по света. България е част от световното движение от 2004 г. Чистата, вкусна и честна храна, която е в основата на философията, трябва да се произвежда природосъобразно, да е с високо качество, а производителите да получават адекватно възнаграждение за труда си.
Горди сме с признанието, което получихме. Преди вписването на розовия домат и ябълката на място в селото ни посети представител на организацията Slow Food от Италия, обясни общинската съветничка Емилия Шушарова. Тя живее в Куртово Конаре, селото, прославило се като меката на домата и куртовската капия.
Първите постъпки в Slow Food селото направи преди близо година-две с представянето на местния сорт чушки, като очакваше той да бъде “патентован”. Червеният месест зеленчук е типичен за Куртово Конаре, а жителите му обясняват, че на него се дължи уникалният вкус на лютеницата, която традиционно се пече в селото през септември. По-късно обаче станало ясно, че видът има много разновидности, разпространени на доста места, дори и в Турция.
За куртовската ябълка Шушарова обясни, че вече рядко може да се види дори в селото им. Дървото е останало тук-там в някои от по-старите къщи. Отличава се с това, че плодът е дребен, червен и на ивици, а вкусът е сладко-кисел. От нея се приготвяли предимно сокове, но плодовете били много вкусни и в сушен вид.
Сега в Куртово Конаре очакват представители на Slow Food, които да им дадат насоки как да съхранят, а също и как да продължат отглеждането на тези два вида. За да се запази биоразнообразието и насладата от храната, организацията помага на местните общности да съхранят и популяризират специфични, тясно географски обособени и застрашени от изчезване продукти. Те се грижат и за рецепти, и за хранителни суровини, които могат да станат обект на малко производство.
У нас вече са създадени три президиума - проекти за спасяването на гострономическите ни съкровища чрез икономическо стимулиране на местните общности от производители на традиционни храни.
Влязлото в съкровищницата българско зелено сирене се приготвя в района на село Черни Вит в община Тетевен. То е разновидност на бялото саламурено сирене. Специалистите го определят като едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото плесенно сирене на Балканите.
Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Приготвя се в разложкото село Горно Драглище.
Смилянският фасул е типичен за смолянското село Смилян. Влязлата в съкровищницата каракачанска овца и производните є продукти са от района на село Влахи, община Кресна.
Slow Food в превод от английски означава “бавна храна”. Международното движение е основано през 1986 г. в Италия с цел да запази местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни.
Движението е организирано в местни общности, наречени конвивиуми, и наброява над 100 000 души в над 130 държави по света. България е част от световното движение от 2004 г. Чистата, вкусна и честна храна, която е в основата на философията, трябва да се произвежда природосъобразно, да е с високо качество, а производителите да получават адекватно възнаграждение за труда си.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари