Българските деца учат най-малко в цяла Европа , но за сметка на това имат най-много ваканции - това показа проучване на МОН и веднага бяха обсъдени мерки за допълнително натоварване и увеличаване на учебните часове .
Три варианта за промяна в графика на учебната година предложи МОН. Целта е да се увеличат занятията, тъй като в момента учениците у нас имат по-малко учебни часове спрямо връстниците си от други страни.
За да изготви трите свои предложения, МОН е направило обследване на учебното време у нас и в други държави. Резултатите показват, че българските ученици учат най-малко в Европа. Общият брой на задължителните им часове в класовете от I до X включително, приравнени към астрономическите, са 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа.
Общ брой задължителни часове в Европа - графики: МОН
За сравнение, средно за Европа през учебната 2021-2022 година ваканциите са общо 70 учебни дни, като 20 от тях са разпределени през учебното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания - съответно 53 и 56 учебни дни в годината. Под средното европейско равнище са още 16 държави. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без учебни занятия.
Ваканции на учениците в Европа - графики: МОН
При тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници, смятат от МОН. Една от причините е, че те не успяват да усвоят и затвърдят учебния материал в училище - нямат достатъчно време за упражнения, работа в групи и по проекти, а родителите им са принудени да плащат за частни уроци.
"Безумие след безумие. И примери, примери от Европа колко дни учели децата. А къде в Европа учениците започват в 7.30 ч. и къде приключват в 19.20-19.30 ч. - реагира школски директор от Пловдив. - МОН така и не разбра, че проблемите са другаде - какво се учи, защо се учи! Безумно учебно съдържание, безумни учебни програми. Учениците са с по 32 учебни часа седмично, къде го има това?! За да дойде детето от Кричим или Белозем в Пловдив в 7.30 ч. на училище, то тръгва в 5-5.30. И се прибира около 15.30-16.00 часа. Какъв дневен режим имат децата ни? Това са част от истинските проблеми, а не кога да започва годината."
Същата позиция се открои и в допитване на Асоциация "Родители". 73% от анкетираните 1939 души са против удължаване на учебната година. Анализът на посочените аргументи показва преобладаващо мнение, че и сега децата са претоварени, а причината е в учебните планове и програми, които трябва да се олекотят. Това оформя доминиращата позиция, че удължаване на учебната година с по-ранен старт ще бъде формална мярка и родителите не припознават в нея елемент на истинската реформа, която според тях е необходима и която да е на първо място по отношение на учебното съдържание.
"От първи клас от 8 до 18 ч. само учат! Без никакви игри, почти без спортни и каквито и да е други занимания. Дъщеря ми във втори клас изписва за 2 дни една химикалка, която пише 200 метра непрекъсната линия мастило", реагира родител.
За да се усвои материалът по предмети, считани за основни, се пренебрегват даващите широка култура като музика и изобразително изкуство. Поради недостиг на спортни бази на места часовете по физическо възпитание се провеждат в класната стая, изобщо не се провеждат или пък се свеждат до гледане на филми за различни спортове, вместо реална физическа активност.
МОН вече обяви намерения за преразглеждане на учебните програми до 10. клас, като ще събере позициите на експерти, но и на ученици и родители.