Шофьорът погледна в огледалото въпросително, когато минах назад и започнах да ровя из чантата си, но така и не си намерих портмонето, (което после се оказа, че съм си забравила в работата). Не ми се слизаше от маршрутката, бях изморена и с градския транспорт не ми се прибираше ... Трябваше да измисля нещо! ...
...
Той леко се стресна, когато лакомството пристигна при него, после се почеса зад врата, усмихна се широко, взирайки се в огледалото, наведе се напред към рафтчето, взе два шоколадови бонбона, обвити в станиол и ги подаден назад, провиквайки се "Рестото!" Хората започнаха да се смеят и цялата маршрутка разбра какво става. Бонбоните пристигнаха при мен, а аз се изчервих цялата от срам ... после се съвзех и също се усмихнах! Това се оказа един приятен завършек на деня!
