На 3 февруари Православната църква почита Свети Симеон Богоприемец и Анна пророчица. Денят след Сретение Господне (2 февруари) се чества паметта на свети Симеон Богоприимец и на света Анна.
Според легендата Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г.
На свети Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, след като стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил".
Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи". Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещенник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител.
След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.
Според фолклорната традиция на този ден се чества зимният Симеоновден . Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември.
Зимният Симеоновден , както и зимната Богородица почитат предимно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, тъй като белязва хората, оставя им рани и белези. Поради това и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Повод да почерпят имат всички хора, които се казват Симеон, Симеонка, Мони, Монка, Моника, Мончо, Моньо, Симон, Симона, Симана
Наричат деня още зимен Симеоновден .
Името Симеон е от еврейски произход, в превод - "изслушване" (на молитва) или "бог слуша" т.е. готов да изпълни молба или желание. Сходни по значение имена са Божан и Божо. Два именни дни през една календарна година имат именниците с името Симеон - 1 септември и 3 февруари.
Свети Симеон Богоприемец, заедно с пророчицата Анна са станали свидетели на първото влизане на Младенеца Иисус в храма, 40 дни след неговото раждане. Този ден беше почетен вчера като Сретение Господне. Тогава и двамата били на преклонна възраст. Свети Симеон бил много щастлив, че предсказанията от Стария Завет са се сбъднали.
Докато били в храма, Светият Дух успял да ги осини и им разкрил по невидим начин, че малкото дете, което току-що е донесено е Спасителят на Света.
Преди това събитие Свети Симеон развивал активна книжовна дейност. Той е един от първите 70 преводачи, които са направили най-първите преводи на Стария Завет от еврейски на гръцки език, още преди Иисус Христос да се роди.
Докато Свети Симеон правил превода, стигнал до онзи пасаж, в който било написано, че девицата ще зачене и ще роди син, който ще бъде Велик за човечеството.
Като всеки разумен човек и Свети Симеон предположил, че това е грешно написано и решил да го коригира.
И точно в този момент му се явил един Ангел Господен, който му внушил да не прави никакви промени в текста и да го превежда дословно. Да остави думата „девица”.
Ангелът му казал още, че самият той няма да умре, докато не види със собствените си очи, че Младенецът, за когото е написано в Стария завет, се е появил на Земята.
