На Томина неделя имен ден празнуват Тома, Томислав, Томислава.
В Западна България се играе обредното Ладино хоро. На мегдана се събират моми, ергени, възрастни жени и мъже.
На жените е забранено да перат. Но ако това се налага, дрехите не трябва да бъдат изсушени докрай. На Томина неделя се боядисват отново яйца, които се раздават за душите на покойните. Вярва се, че по този начин близките им ги предпазват от превъплъщаване. Денят след Томина неделя се нарича Софинден, който се отбелязвал от хората преди, за да предпазят земите си от суша. На този ден не се пере и не се ядат яйца. Казва се също, че трябва всеки член от семейството да измие лицето си с вода, в която е имало потопено червено яйце.
През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. След възкресението си Христос се явил на учениците, но Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не го види с очите си и докато не попипа неговите рани. „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“, казал апостол Тома.
Осем дни по-късно апостолите сесъбрали отново, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.“
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: Господ мой и Бог мой!
Така св. Тома със своето неверие още повече утвърдил сред християните вярата в Христос. Със своята постъпка той дал на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, а със същото, с което пострадал заради спасението на хората и с което впоследствие се явил на Своите ученици.
