В петдесетия ден след Светлото Христово Възкресение Църквата празнува още едно много важно събитие: Петдесетница, или празник на Света Троица – е възпоминание за ипостасното явление, за слизането на Светия Дух над апостолите, раждането на Християнската Църква. Слизането на Духа Утешител създава Църквата.
Разбира се, Духът Свети не бездейства и в старозаветната епоха. Той е звучал в думите на великите пророци Исая, Йеремия, Йезекиил, подтиквал е избрания народ да остави заблудите и да си спомни за своята богоизбраност. Божият Дух водил ръката на Моисей, Давид, Соломон, на другите библейски герои, на авторите на божествените книги, които Църквата е нарекла боговдъхновени.
На Петдесетница Светият Дух се явява ипостасно в пълнотата на Своето Божествено Битие, явява се така, че никога повече да не напусне света, създава нова действителност на Христовата Църква, същностно съединява в Себе Си Небето и земята, Бога и човека.
По своето определение Църквата е винаги единна, така, както е Един Бог, съзидал я с ипостаста на Светия Дух. Затова всички съобщества, които се откъснали от едната Църква, остават вън от нейната граница и извън пълнотата на Божествената благодат.
Но Тя, Христовата Църква заема една локална област в света, поразена от греха. Вярващият човек, живее не предимно в Църквата, той живее в този свят, атакуван от изкушения, греши и губи получената Божествена благодат. Човекът е сам и грешен, но Църквата е свята. Светият Дух никога не я напуска. И когато се връща в своята истинска родина – Небето, каещият се грешник намира изгубеното и разпиляното по пътищата на света; изцелява се с благодатта на Духа.
Светостта е един от най-явните знаци за присъствие на Църквата, Свята я нарича и Символът на вярата. Тя, истинската Христова Църква, обединила в себе си Божествената и човешката реалности не може да не бъде свята. Изворът на тази святост не е в духоносните й членове, включително йерархия и свещенство, а в благодатта на Самия Дух Свети, на Когото единствено се крепи Църквата.
Човекът е Божий образ и неговата любов е образ на Божествената Любов. Благодатната сила на Светия Дух, превърнала обществото от съмишленици в Църква Христова, е Божествена Любов. От тази любов започва всичко, от нея започва историята на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква. "Защото любовта е от Бога и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога… Ако любим един друг, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена у нас… Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него." (1 Ин. 4:7, 12, 16).
Силата на любовта изгражда Църквата като тайнствено Тяло Христово, защото тази братска любов e действие на вечната Благодатна Любов, Която е Бог.
Света Петдесетница се нарича още празник на Света Троица. Единосъщието на Отец, Син и Дух Свети се проявява в Църквата като съборност. Съборното, т.е. основаното на духовната свобода и любов общество на Църквата за истинския християнин винаги ще бъде идеал за устройство на човешката общност.
Много храмове са осветени в чест на великия празник на Света Троица. Възторг и благоговение изпълват всеки, който си спомни, че този ден е рожденият ден на Църквата, за която Христос обеща, че портите адови няма да й надделеят.
