Сирна неделя или Сирница - това е седмицата между двете заговявания пред Великденския пост . През тези дни се забранява да се пере, преде и да се върши полска работа, за да се предпазим от градушки.
Характерно е така нареченото туйкане или мятане на чавги.
По някои краища, рано сутринта в неделята на заговяване, маскирани младежи развеждат джумал по къщите.
Джумалът има глава на елен-рогач. Има дълги и червени рога - предвестници на пролетта. Тялото му е покрито с козинява черга и има много окачени звънци. Носят го подскачайки и така звънците издават неповторими звуци.
Джумалът благославя за радост, щастие и голям берекет, за буйни ниви и пълни хамбари. Стопаните го закичват с цвете и поливат с вода.
Сиреници
Пречистващата сила на огъня
Сирни Заговезни е познат и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя.
Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня.
Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
В някои български селища на този ден казват: „простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости".
Празник на всеобщото опрощение
След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка.
По-малките винаги искат прошка от по-големите.
Чрез този обред се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Какво се слага на масата на Сирни Заговезни
Последно облажване!
Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.
Хамкане
Обичаят „Хамкане с халва“
Парче от халвата се окачва с конец на средата на тавана. След люлеене на конеца всеки се опитва да захапе с уста парче от халвата, но без да си помага с ръце. Това е така нареченото „ Хамкане с халва “.
По същия начин би могло да се завърже и обелено варено яйце.
След откъсване на парче от халвата, конеца се запалва и по неговото изгаряне се гадае за растежа на конопа през идващите години.
