На този ден имен ден празнуват: Андрей , Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка
Църквата почита Свети Андрей Първозвани , наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос.
Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.
Традиции и обичаи на Андреевден
Българите наричат празника “ Едрей ”, “ Едринден ” или “ Мечкин ден ”.
Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня . Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна.
В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките , познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”
Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.
