Денят е посветен на смъртта на Света Богородица. Съгласно поверието, в този ден всички апостоли дошли от местата, където проповядват, за да се простят със Божията майка и да я погребат.
Успение Богородично, Голяма Богородица е сред най-почитаните християнски празници в целия християнски свят.
Това е ден, в който Божията майка напуска земния живот на 64 години и застава зо своя син. Три дни преди да почине Архангел Гавраил й казва, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува завинаги с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.
Апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Божията майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."
Заради явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се служи тържествена литургия и да се изпълнява "въздигане на хляба".
Празникът се нарича Голяма Богородица, а на Малка Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба.
Вярващите даряват на църквата свещи, домашнотъкано платно, месал, кърпа и пари.
Имен ден празнуват имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Успение (заспиване) на пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.
Традиции и обреди
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
Поверия
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
