Зимният Симеоновден, на 3 февруари е третият, последен ден от празнично-обредния комплекс Трифунци, с който се отбелязва прехода от зима към пролет/лято и началото на новата стопанска година.
Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
На този ден не се дава нищо назаем, най-вече огън, жито, брашно, хляб и пари, за да не се изнесе плодородието от дома и да не се „измами” плода на нивата.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифунци.
