На 27 октомври в България се празнува денят на Свети Нестор, или Мишкинден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).
В една от легендите, когато Нестор промушил корема на боец оттам изскочили за пръв път мишките. Друга легенда разказва, че мишките се пръкнали на белия свят от самия сатана, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини - вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.
По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, "за не да ядат мишките посевите с острите си зъби". Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка" не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти - брадви, ножици, нож, куки.
