Далечните роднини на Рапунцел живеят в китайската провинция Дажай, Гуанси-Чанджай и принадлежат към народността Яо. Жените от древни времена до днес спазват традицията да имат изключително дълги коси.
Косата това е главното женско достойнство.
Маркетолозите смятат, че до 2019 година световния оборот на пазара за производство на шампоан ще достигне до 26 млн.
Не знаете обае, че високо в планините наюжен Китай, в село Хуанлу, жените не използват шампоан от векове, и разбира се, няма да го направят никога. Те просто нямат нужда от това.
Сред някои етнически китайски нородности, косата се счита за най-ценното човешко достойнство. Древното селище Хуанлу е известно в Китай като „селото на дългите коси“ и с това е влязло в Книгата на рекордите на Гинес. И това не е просто така, средната дължина на гарвановочерната коса при жените в това село е 2.1 метра.Въпреки това, косата им изглежда здрава и блестяща, дори и в напреднала възраст.
Това е най-удивителното, жените от Хуанлу почти не побеляват с възрастта. Тяхнататайна е проста – жените мият косите с ферментирала оризова. Тази магия е използвала една китайска кралица и всички жени още от древни времена.
Косата винаги е бил свещена за тези жени, които сенаричат още „червените Яо“, защото са облечени в традиционни червени дрехи.
Смята се, че всеки човек в Хуанлу – без мъжете и децата, който дори случайно види жена с разпусната коса, се превръща в неин роб. Той трябва да работи три години за семейството на тази жена.
Този древен закон е отменен в края на 1980 година. Всъщност са премахнали закона, защото в селото има голям приток на туристи, а това е добър източник на доходи за това бедно и отдалечено от цивилизацията село.
Жителите на Хуанлу смятат, че досега дългите коси им носят дълголетие, богатство и щастие.
Днес в селото живеят около 400 души. Почти всеки ден може да си види как местните жени пеят и танцуватза гостите и показват уникалните си коси. Така те печелят повече от 300 долара на месец.
Жените в Хуанлу подстригват косата си само веднъж в живота си – на 18 години. Отрязаната коса те подаряват на баба си, която им приготвя специално украшение за коса. А отразяната плитка се дава като зестра на момичето в бъдеще, която тя подарява на мъжа си.
Различните прически на жените от това село показват техния социален статус. Например, ако косата е усукана като поничка означава, че жената е омъжена, но все още няма деца. Ако косата не е напълно скрита под шал, значи търси мъж, който единствен да види нейната коса в целия й блясък.
Много жени се интересуват от рецептата за вълшебния „шампоан“, който прави косите на тезижени толкова здрави. Всъщност, за едно измиване на тази дълга сока е необходима водата, която остава след сваряване на ориз за едно семейство. Водата от ориза се оставя на стайнатемпература едно денонощие, докато започне леко да ферментира. След това е готова за използване, като в нея се добавят капки ароматни масла. Това е шампоанът – чудо за източната кралица и на жените от племето Хуанлу.
Дори до дълбока старост, дамите от Хуанлу се радват на тъмните си коси… Завидяхте ли им вече?
Нали разбрахте, варите ориз и пазите водата!
