Индивидуалната партида в частен пенсионен фонд ще се закрива при навършване на възрастта за пенсиониране. Натрупаните лични пари на осигурявалите се в капиталовия стълб ще постъпват в обща сметка, от която ще се изплащат вторите пенсии.
Промените са отговор на притесненията на ЕК за ситуацията с втория стълб, която "би могла да има значителни отрицателни последици за публичните финанси или пряко чрез необходимостта от заместване на пенсионните доходи, или непряко чрез необходимостта от осигуряване от публичните средства на други социални помощи и услуги за засегнатите лица", пишат от segabg.com
Предложението на финансовия министър обаче ще ощети хората, защото ще загубят правото на наследяване на личните си средства, а всички осигурявали се в универсален фонд ще плащат за "рисковете, произтичащи от надживяване или от инвестиционната дейност" на фондовете. Горанов обяснява, че смисълът на общата сметка е "да бъдат гарантирани както пожизненият характер, така и размерът на пенсионното плащане на всеки пенсионер, независимо от случаите на дългосрочно получавани пенсии или на неблагоприятни инвестиционни резултати", но признава, че този подход "не позволява пенсията да се изплаща от индивидуалната партида и при смърт на пенсионера остатъкът от средствата от нея да се изплати на наследниците му".
Срещу отпадането на наследяването се обяви пред БНР вицепремиерът Ивайло Калфин, който обаче не се ангажира да коментира в детайли идеите на колегата си. От БСП пък заподозряха втори опит на финансовия министър за национализация на спестяванията на хората за втора пенсия. Горанов опита да наложи друга радикална промяна за втория стълб - възможността хората еднократно да прехвърлят към НОИ спестяванията си от частен фонд. Но след острите критики остана възможността за многократно прехвърляне между фондовете и НОИ.
В частен фонд се осигуряват всички българи, родени след 1959 г. Втората пенсия зависи от вноските и от доходността, която пенсионните дружества са постигнали върху натрупаната сума. Пенсията от универсалните фондове е пожизнена и се изчислява на базата на очакваната продължителност на живота. Промените целят да запълнят съществуващата празнота в закона за масовото изплащане на втори пенсии, което ще започне през 2022-2023 г. Проблемът е, че при по-дълъг от разчетения период на получаване на пенсия частните фондове са длъжни да осигурят недостигащите по партидите средства. Комисията за финансов надзор предлага още от 2012 г. това да стане чрез гаранционен фонд, който да се попълва от първоначална вноска от всяко частно дружество и от такси от осигурените.
Вместо това обаче Горанов предлага друго. Всички пари от индивидуалните партиди на пенсионираните българи да постъпват в общ пул, от който да се изплаща пенсията на всички. "Изплащането на пожизнена пенсия и на срочна пенсия с гарантиран размер (от професионалните фондове - б.а.) се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида на осигуреното лице, каквато е сегашната законова уредба. То може да се осъществява само на базата на създаване на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на собственост върху натрупаната в индивидуалната партида сума се заменя с правото на получаване на съответния вид пенсия", пише в мотивите на финансовото ведомство.
Остава възможността парите за втора пенсия да се наследят, ако осигуреният почине, преди да навърши възрастта за пенсиониране. Пенсията от професионален фонд на работещите тежък труд също ще продължи да се наследява. Наследяването ще може вече да става от роднините по съребрена линия и от наследници по завещание, които в момента нямат право.
Другата промяна е, че досега всеки осигурен във втория стълб можеше да поиска 5 г., преди да започне да получава държавната пенсия, частните фондове да започнат да му изплащат втора пенсия. Сега този срок се скъсява на 1 г. Това ще продължи да е възможно, ако осигуреният е натрупал достатъчно средства в партидата си за пожизнена пенсия поне колкото е минималната пенсия за стаж и възраст от НОИ.
Осигурените ще избират дали да получат пълния размер на пенсията си от универсален или професионален пенсионен фонд, или да оставят част от парите в индивидуалната си партида. За целта обаче пенсията, която ще се получава и от двата вида фондове, трябва да е поне колкото е социалната пенсия за старост. Това, което остане по партидата, ще може да се получи разсрочено или наведнъж според желанието на пенсионера и ще се наследява.
След като парите влязат в общата сметка, хората ще избират кое дружество да изплаща пенсията им. Горанов предлага и животозастрахователни компании да могат да изплащат пенсиите. Това според мотивите ще създаде "конкуренция между компаниите, които предлагат пенсии - пенсионноосигурителни дружества и застрахователни компании, което е световна практика, а също така и условия за предлагане на по-широк спектър пенсионни продукти". Другата причина обаче е, че според промените не всички пенсионни дружества ще могат да изплащат пенсии на осигурените си лица, защото, за да получат лиценз за това, ще трябва да отговарят на завишени критерии. "Тъй като покриването на биометрични и инвестиционни рискове от пенсионноосигурителните дружества налага завишаването на изискванията към техния капитал и формирането на достатъчно голям пул за ефективно споделяне на риска от преживяване, законопроектът не задължава всички пенсионноосигурителни дружества да осъществяват дейност във фазата на изплащане в пълен обем", пише в мотивите.
