Споровете по решението родените от 1960 г. насам да могат еднократно да прехвърлят вноската си за пенсия от задължителното частно осигуряване в общия солидарен фонд на НОИ продължават.
Дори и водещи политици признаха: Не знам в кой пенсионен частен фонд се осигурявам. У нас масово никой не се интересува още при започване на работа към кого му вписват задължителното частно осигуряване - т.нар. втори стълб, по-просто „втора пенсия". А какво се случва с парите му, докато се пенсионира - това доходност, това проценти - го приема за ала-бала. Нещо далечно и независещо от него. Че за някои е наистина далечно, а за други не толкова, зависи разбира се от ЕГН-то. Но че нищо не зависи от отделния осигуряван по отношение на пенсионния фонд, ето това абсурдно твърдение лъсна точно покрай развихрилите се спорове.
Няма човек в момента у нас - сигурно е, който бързо, бързо да не е проверил я в договора си, я в счетоводството, я е попитал колега: „Абе аз къде се осигурявам?". И като е научил, е започнал да рови в интернет, за да се запознае с „тоя фонд, който разполага с парите му."
Ползата е очевидна. Ако досега частните фондове от задължителното осигуряване са се чувствали може би някак си над нещата - всичко си им върви автоматично, сега им припари под краката. Излизат, говорят, обясняват. Влязоха в дневния ред на тези, които си държат парите при тях.
И във вездесъщия държавен НОИ е така. Чиновниците и те по-дружелюбни се наложи да станат. Току виж човек може просто ей така да се поинтересува и при тях за подробности около пенсията си, колкото и бъдеща да е тя.
Ще се случи или не осигуряващите в определен срок да заявят изрично своето желание да продължат да внасят част от своята вноска в частен фонд, като в противен случай натрупаните там средства ще се прехвърлят в държавния такъв автоматично, случи се всеки да се замисли какво да прави. Да се интересува, да се образова по въпроса, за да си вземе, ако се наложи, личното решение. А какво по-добро от повече мърдащи мозъци по въпроси, които засягат всички.
Позитивно е и от чисто техническа гледна точка, че като всички в момента са се вторачили и в частните пенсионни фондове, и в НОИ, те ще дисциплинират. Сега фондовете си имат гарантирани средства от всеки осигуряващ се българин, които се трупат при тях и които осигуряващият се не може да управляват или да ползват. А резултатът от тези гарантирани пари е липса на стимул за резултати. Това се доказва от ниската доходност на частните пенсионни фондове. Ако обаче всичко отиде в НОИ, тогава пък за каква доходност изобщо да говорим.
А в крайна сметка най-голямата полза от „пенсионната дандания" в момента е, че най-после е категорично ясно очевадното.
У нас пенсионната система е куца. И трябва най-после спешно да се случи цялостна пенсионна реформа. Не да се спори на парче - ту за годините за излизане в пенсия, ту за фондове и НОИ, ту за швейцарски правила и т.н. Толкова ли е трудно? Няма да откриваме колелото, я! Него са го открили още първобитните хора.
