Средната сума, натрупана за втора пенсия в универсалните фондове, се е увеличила с малко над 401 лв. за една година и вече е 2687.84 лв.
В деветте фонда има разкрити 3.
620 млн. индивидуални партиди, но не се знае колко от тях са на хора, които не работят или са емигрирали, тоест по тях не се правят вноски. Във втория стълб се осигуряват с 5% от общата си пенсионна вноска хората, родени след 1959 г., съобщава в. „Сега“.
Хората на възраст между 55 г. и 59 г., които ще са първите поколения с масови пенсии от втория стълб след 2021-2022 г., имат натрупани средно по 3396 лв. При тях увеличението е по-малко – в края на миналогодишния юни по техните партиди е имало средно по 3104 лв. Въпреки че наближава времето, в което универсалните фондове ще трябва да изплащат втора пенсия, законът не разписва точно как ще се случва това и какви ще са видовете пенсии. Липсата на правила създава несигурност не само за хората, но и за фондовете, които трябва да трупат резерви, за да могат да гарантират пожизнените пенсии.
И това правителство на Бойко Борисов, подобно на предишното, обещава, че ще запълни законовата празнота. Според закона работещите от трета категория могат да прехвърлят парите от индивидуалната си партида в НОИ, като се откажат от тях и от втората си пенсия, до пет години преди да навършат общата пенсионна възраст. Тоест за хората, които им предстои да са първите с масови частни пенсии, срокът изтича. Доходността за периода от юни 2015 г. до средата на 2017 г. в универсалните пенсионни фондове е 4.39%. В професионалните фондове се осигуряват близо 280 хил. работници от първа и втора категория труд. Средната натрупана сума при тях е 3557.63 лв. Над 606 хил. българи са помислили за вноска и в доброволен фонд, която е изцяло по желание. За една година тези хора са се увеличили с едва 7000. Според данните сумата за трета пенсия е средно по 1716 лв. В третия стълб доходността е по-висока – за двугодишен период (от юни 2015 г. до юни 2017 г.) доброволните фондове отчитат 5.68% доходност. Според данните на КФН към края на юни нетните активи само на универсалните пенсионни фондове гонят 10 млрд. лв. – 9.740 млрд. лв.
С активите на професионалните и доброволните дружества сумата нараства до близо 12 млрд. лв. За сравнение – към края на миналогодишния юни активите на всички фондове бяха 9.9 млрд. лв. Само за шестте месеца в деветте фонда са постъпили от осигуровки близо 574 млн. лв. Това е с над 18 млн. лв. повече спрямо първите шест месеца на 2016 г. Средно от човек месечно постъпват по 50 лв. от осигуровки. От данните за дружествата става ясно, че и трите вида фондове – универсални, професионални и доброволни, са на печалба от близо 34.4 млн. лв. към края на юни. Любопитното е, че печалбата за бранша намалява с 675 хил. лв. спрямо миналата година. Само едно от деветте дружества към юни, които управляват фондовете, е на загуба, и то за втора поредна година.
Всички пенсионните фондове отчитат близо 89 млн. лв. приходи за първата половина на годината. От тях огромната част – над 75.2 млн. лв. идват от таксите и удръжките, които те правят от вноските на осигурените българи. Въпреки че таксите бяха намалени символично със закона, приходите на фондовете по това перо растат – на около 8 млн. лв. От тези такси и удръжки универсалните фондове прибират най-много – над 63.4 млн. лв. (ръст от около 3.5 млн. лв. за една година). От управлението на собствените средства дружествата са спечелили близо 8.5 млн. лв., което е повече с над 3 млн. лв. спрямо миналогодишния юни. Фондовете са изплатили и близо 8 млн. лв. на наследници на починали осигурени българи през първите шест месеца на годината.
