“Помощ! Не мога да спра да ям!“ – познато до болка, нали?!
Ако апетитът ти е необуздан, тук ти предлагаме как да де справиш с ненаситността без да се налага да си залепяш устата с изолирбанд.
Изследванията в тази област са все още в ранен период, но един определен хормон, грелин (известен като хормон на глада), изглежда, че държи ключа за извън-контрол-апетита като на Холидей.
Грелин – какво е това?
Диетолозите са установили, че количеството грелин в кръвта се увеличава, когато не се храним и спада, когато ядем.
Слабите хора имат повече грелин в кръвта в сравнение с пълните, което помогнало на учените да разберат, че теглото влияе на способността на грелина да регулира чувството за глад и апетита.
Нивото на грелина в кръвта нараства непосредствено преди хранене.
При хората, спазващи диета за отслабване, нивото на грелина рязко се повишава преди всяко хранене и предизвиква постоянно мъчително усещане за глад и къркорещ стомах. Хормонът на глада е пряко свързан с още един хормон, който влияе на апетита – лептин (хормон на засищането). След хранене нивото на грелина пада, а на лептина се повишава. При страдащите от затлъстяване грелинът е с по-ниски стойности поради повечето мазнини в тялото. Заради нарушения баланс между двата хормона те поглъщат все повече храна, дори и да не усещат глад.
Все пак последни проучвания, водени в университета на Вашингтон в Сиатъл в Америка, показват, че диетите развалят този прост механизъм. Доцент Дейвид Кумингс, който е провел проучването, казва, че нивата на грелин често остават високи през целият ден при тези, които са били на нискокалорични диети.
„Това обяснява защо да се чувстваш гладен – или си мислиш, че се чувстваш гладен – през цялото време е основно притеснение за толкова млади жени днес“, казва диетичният и хранителен консултант Азмина Говинджи, коавторка на The Hot Body Plan.
Грелин не е единственият хормон, който може да обвиняваме – хормонът кортизол (cortisol) също играе роля. „Кортизол и адреналин се произвеждат, когато сме под стрес, което, да си признае, е почти постоянно“, казва английският диетолог Поли Наш. “В миналото тези два хормона са подготвяли тялото за полет или битка, но модерният стрес като, да кажем, приближаваш краен срок, не ти дават шанс да се скараш с шефа или за спринт около офиса. Това означава, че тези хормони са оставени да разсеят от само себе си. Докато адреналинът спада рязко и бързо, кортизолът има тенденцията да се задържа, оставяйки зли странични ефекти – ненаситност за базирана на въглехидрати храна като паста и хляб“.
След поглед в дневника на Холидей, Наш направи бърза диагноза. „Предполагам, че тя е силно стресирана, защото тя яде почти само нискомаслена, въглехидрата храна“, казва тя. „Варени гевреци и шейкове може да звучат здравословно, но те покачват нивото на захарта, последвано от почти внезапно сриване“. Наш казва, че не е учудващо, че Холидей не може да изкара и 60 минути без да похапне.
Нуждата да се храним
Денонощно ящната колежка Рейчъл Сойер, 33, също мисли, че нейната история с диетите стои зад нейните извън-контрол навици. Въпреки, че е слаба, тя казва, че да остане така не е лесно. „Опитвала съм повечето планове за отслабване, които има.
Този, който мисля, че ми е оказал най-много влияние е „шестте хранения на ден“ план. Беше предназначен да ускори метаболизма ми и да ми помогне да остана слаба, без глад, но вместо това ми докара навика да ям освен трите основни хранения, още три екстра, които да ми помагат да продължавам. Сега често ям два пъти за закуска, два пъти за обяд, нещо малко за след това, вечеря и лека закуска късно вечер като тост със сирене“.
Единственият начин Сойер да изглежда така и да остане така слаба е на практика да живее във фитнеса. „Опитах се да се откажа от допълнителните хранения, но съм толкова свикнала към тях в момента, ставам лакома и ненормално кисела, ако пропусна едно“, казва тя.
Какво лошо има Сойер да опита „шестте хранения на ден“ план? „Това е добра хранителна теория, да „пасеш“ шест малки хранения на ден, вместо три големи е добре за нас“, казва Говинджи. „Но на практика, това, което хората са склонни да направят е все още да си ядат трите големи хранения и още три големи закуски помежду“. Това може да формира навици, както е открила Сойер.
Какъв е отговора за тези от нас, които са объркали хормоните си и са получили лоши навици на хранене през миналите си намерения за отслабване? Могат ли Холидей, Сойер и останалите от нас с нестабилен апетит някога да изкарат повече от пет минути без да се хвърлят върху автомата за храна?
Няма проблем, казват експертите. Продължи да четеш, за да разбереш как.
