На много места четем, че преди да се ваксинираме срещу коронавируса , задължително трябва да си направим тест за антитела . Повече по въпроса и дали това е необходимо коментира доц.Любомира Николаева-Гломб , вирусолог, ръководител на отдел "Вирусология" в НЦЗПБ:
Мерки има, но не навсякъде се спазват, ако сме стриктни към това, ситуацията би била много по-добра", това каза в "Твоят ден" по NOVA NEWS доц.
Според нея контролът е достатъчен, но и регионалните здравни инспекции са претоварени.
"Липсва личната съпричастност - носим предпазни средства, за да защитим хората около нас. Не е нужно да има по-строги мерки."
Вирусологът заяви, че не е нужно да се изследват антитела преди ваксинация, като това от никого не се изисква и препоръчва.
Добави, че трябва да се черпи информация от достоверни източници - сайтовете на СЗО, на НЦЗПБ и на медицинските университети и увери, че 20 дни след преболедуване спокойно може да се постави ваксина срещу коронавирус.
Ето какво още трябва да знаем за ваксините срещу коронавирус :
Могат ли ваксините да предизвикат автоимунни или ракови заболявания?
При ДНК-ваксините теоретично е възможно привнесената отвън ДНК да промени ДНК-то на клетката, а възможните последици от това да бъдат образуването на туморни клетки или автоимунни реакции. Но както вече посочихме, към момента нито една разработка на ДНК-ваксина не е достигнала до третата фаза на тестване. Припомняме, че ваксината на Moderna и тази на Biontech са РНК-ваксини.
При автоимунна реакция имунната система атакува собствени части от тялото, тъй като ги разпознава като чуждо тяло. За това обаче съставни части от ваксината и отделни субстанции на организма трябва да имат подобни молекулярни структури. Тези автоимунни реакции обаче са изключително редки и са възможни и при други форми на ваксиниране и вирусни инфекции.
За да се установи подобно странично въздействие обаче, са нужни изследвания с огромен брой участници и много дълъг период на наблюдение. Преди години ваксината срещу свински грип Pandemrix например предизвика нарколепсия при хора с много специален генетичен признак. При общо 60 милиона поставени ваксини имаше общо 1300 случая, при които се стигна до развиването на нарколепсия.
Представляват ли ваксините риск за бременността?
Доброволките, участващи в тестове с ваксини на генна основа, се задължават да декларират, че не са бременни, както и че ще вземат мерки срещу забременяване докато продължава изследването. Това обаче се прави по-скоро по етични съображения, когато се изпробват нови ваксини или други медикаменти. Въпреки това то подхранва слуховете, че ваксините влияят на бременността, променят генома на детето и дори че водят до безплодие.
РНК-ваксините действат само върху незначителна част от клетките в тялото и на мускулите около мястото на инжектираната ваксина и нямат никакво влияние върху ДНК-то на човека. А това означава, че не настъпва никаква промяна в клетките на яйчниците, респективно на сперматозоидите.
Съдържат ли ваксините и серумите опасни съставки?
Много, но не всички имунизационни серуми съдържат съставки, тъй наречените адюванти. Чрез дразнене те активират допълнително имунната система и по този начин усилват имунния отговор на съответната ваксина, което позволява тя да бъде вкарвана в по-малки дози в организма. Типични адюванти са алуминиевият хидроксид и някои водно-маслени емулсии. Една част от страничните въздействия се приписва именно на тези допълнителни съставки, но в действителност те са много слаби.
Адювантите не са лекарствени продукти, но те биват тествани и допускани заедно със съответната ваксина. Много от тях се използват отдавна, но се разработват и нови, между другото и с цел да бъде намалена зависимостта от препарати, които се добиват от застрашени видове риба.
На финала трябва да се подчертае, че според медиците, рискът от това COVID-19 да протече тежко или да увреди някои органи е по-голям, отколкото рискът от това ваксината да предизвика тежки, досега недоказани в изследванията, странични въздействия.