Древно египетско проклятие пази Седлото в Странджа и обрича на гибел всеки, който се опита да разкрие тайните му и за това Ванга предупредила Людмила Живкова, твърдят с плашещ устрем старите легенди, пише Телеграф бг.
В тази местност са скътани злато, скъпоценности и тайнствен енергиен източник, смятат мераклии да се докопат до митичното съкровище.
То обаче обрича на неуспех и гибел всеки, който се опита да разкрие тайните му. Смята се, че го пази египетската богиня с изглед на котка Бастет.
Най-смелите предположения са, че самата богиня е заровена там.
Начало
Случайно или не, но точно през 1981 г. в Странджа се появява карта. Тя е от почти необработена кожа и върху нея имало неясни знаци.
Твърди се, че старинният чертеж бил известен поне от османско време и по неведоми пътища стигнал до ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа.
Според очевидци, иманярят занесъл картата лично на самата Людмила Живкова, която тогава е председател на Комитета за култура и всички знаели, че се занимавала с подобни мистерии.
Това, което чула от Мустафа, доста заинтригувало първата дама на държавата. Мустафа твърдял, че картата описва Седлото, намиращо се между странджанските върхове Голямо Градище и Малко Градище, където според легендите била погребана египетската богиня Бастет.
Твърди се, че Людмила Живкова била силно заинтригувана от историята. Веднага започнала да се среща и говори по темата с различни учени и археолози, но повечето от тях били скептични по въпроса за богинята.
Смята се, че дори били правени опити да бъде привлечен и проф. Александър Фол, който определено бил най-авторитетния познавач на древните цивилизации в района. Той обаче отказал, защото по това време вече бил зцапочнал други разкопки.
Ванга
Според една от версиите близките приятели на Людмила Живкова по нейно настояване занесли картата на Ванга. Твърди се, че Ванга им разказала за своето видение.
Според него много отдавна в Странджа дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени като нашенските кукери.
Пророчицата била убедена, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. Ванга предупредила в никакъв случай да не се започват разкопки в местността, защото ги грозяла голяма опасност.
Скоро след това иманярят Мустафа бил заловен от милицията, разпитван и бит. Не след дълго починал, разказва легендата. Но това не спряло Людмила Живкова и хората й да продължат търсенето.
Думите на Ванга особено впечатлили офицер от Държавна сигурност, имащ силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков. Твърди се, че неговите имена били Кръстю Мутафчиев, но има и други версии.
Същата година той организирал по заповед на Людмила тайна експедиция до мястото. Участниците в разкопките били убедени, че Седлото е заредено с особена енергия и най-често в няколко нощи през месец май всяка година на скалата може да се види сияние и две фигури – мъжка и женска.
Не се знае дали е било намерено нещо в Седлото. Смята се, че учените и хората на Людмила са копали поне на две места. Живкова издъхва мистериозно и все още необяснено на 21 юли 1981 г. Разкопките продължават и след смъртта й, но бързо след това проучванията са прекратени.
Твърди се, че през 1982 г. е бил проведен закрит съдебен процес срещу Кръстю Мутафчиев. Той бил осъден на 20 години затвор. Малко по-късно умира. Други пък казват, че издъхва след 8 г.
Така вече окончателно тръгва мълвата за проклятието на Бастет, което тегне върху всички, решили да намерят тайните й в Странджа.
Местните казват, че мястото излъчва странна енергия. Не е ясно обаче дали там е открито нещо, или енергията от проклятието на мястото не дава да се достигнат тайните му.
Странджа е пълна с природни красоти и тайнствена енергия, която зарежда всеки посетител, но пречи на този, който се опитва да разгадае тайните на древните водопадът Докузак.,
Мнозина смятат, че там няма никаква гробница. Факт е, че има две грозни дупки, пълни с мръсна вода. Дупките са оставени от здраво ровене с багер и после с кирки и лопати.
Твърди се, че към Седлото интерес е бил проявен много преди иманярят да занесе картата на Людмила Живкова. Немците през Втората световна война търсели нещо там, но били принудени да прекратят проучванията на местността.
Предполага се, че те по-скоро проучвали легенди за Кивота. После по време на социализма пък интерес към Седлото проявявали от КГБ, но нищо не открили и се отказали.
Други смятат, че се вслушали в думите на Ванга. Намерените при разкопките парчета черен гранит били изпратени за лабораторен анализ в тогавашната ГДР – Източна Германия, но там следите им се губят.
На разкопките били извършени взривявания и така подземният вход под скалата, на която изследователите видели мъжката и женската фигура в сиянието, е наводнен.
Говори се, че в по-ново време британски и американски тайни служби също се информирали по въпроса, но не правели разкопки.
Извънземни
В Малко Търново хора вярват, че в седловината между двата върха има или погребение на извънземен, или хранилище на древни знания и артефакти. Слухове твърдят, че иманяри виждали появата на холограмните фигури на скалата, при това винаги и само през месец май.
Смята се, че осъденият агент Кръстю Мутафчиев бил написал книга и я нарекъл “Хомо сапиенс за хомо сапиенс”. В нея разказвал за експедицията и находките, които имали извънземен произход.
В книгата си Мутафчиев твърдял, че пришълците са от съзвездието Цефей, а Бастет е била тяхна ръководителка. В началото те пристигнали в Египет, където създали цивилизацията на фараоните.
След смъртта на Бастет, по нейно желание, тя била погребана в Странджа, където я докарали с кораб по море.
Била съпроводена от стотици войници. Имало и роби, много от тях били убити след като построили гробницата, а останалите войни създали тракийската цивилизация.
Мутафчиев твърдял, че всъщност гробницата е създадена по подобие на конфигурацията, която заемат звездите от съзвездието Цефей.
На запад от мистичната скала е открит древен тракийски рудник с две хоризонтални галерии. А от другата страна има тракийска куполна гробница, древно светилище с каменни жертвеници, некропол и по-късно крепост от римско време.
Това място е било свещено и за тракийците, и за римляните. Но дали там е имало египтяни или пък древни извънземни, това засега никой не може да каже.
Други пък отиват още по-далеч в свързването на историите. Казват, че след края на последния ледников период, по времето на библейския потоп, който бил по нашите земи, тукашната цивилизация бяга. Едната част отива в Месопотамия, другата – в Египет.
Наследниците на египтяните се върнали в опит да възстановят старата си цивилизация, но това така и не се случило, защото вече тук се били настанили траките.
Някои обаче виждат сходства между Бастет и особено почитания от траките по тези места Дионисий. Бастет е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието – тоест олицетворявала всичко, което доставя радост от живота и на което е символ самият бог Дионисий.
Египтяните вярвали също, че тя покровителства бременните жени, помага за получаването на добра реколта и за излекуването на болните. Всичко това, но без бременните жени, е покровителствано и от тракийския бог.
Според една от версиите в близката Мишкова нива има древно тракийско светилище, което обаче е издигнато върху още по-древни постройки.
На близката Мишкова нива има древно светилище.,
дето всяка година са се извършвали ритуали за прераждането на природата и хората, а и за свръзка с отвъдното. Разправя се, че на това злокобно място и днес по тъмно се чуват странни звуци, приличащи на мъртвешки песни.
Спомени
За групата, която била изпратена от Людмила Живкова през 1981 г., години по-късно си спомнят някои хора, помагали в цялото начинание.
Екипът се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова групата търси съдействие от тогавашния първи секретар на БКП в Малко Търново Илия Петков. Смята се, че той е един от посветените.
След десетилетия той си спомня: „По отношение на ценността бях информиран, че става въпрос за някакъв каменен сандък, в който е бил съхранен надпис от 3000 г.пр.н.е. Същевременно е имало сказание по отношение и на бъдещето, което се е отнасяло до 3000 г. след новата ера.
Фактически става въпрос за търсенето на тази ценност, а не за златни пари или нещо друго. В същото време аз бях предупреден от представителката на групата, че разговорът между нея и мен трябва да остане поверителен“. Така екипът получава разрешение и техника и започва да копае, като се води по нарисуваната на кожата карта.
Александър Македонски
От мястото, където според някои се намира гробницата на Бастет започва водопровод, който достига до огромна тракийска куполна гробница в областта Мишкова нива.
Известните ни входовете към гробницата на Бастет в Странджа са наводнени и кални.
Когато през 1981 г. Александър Фол започнал разкопки на тази гробница, той предполагал, че там е погребан Александър Македонски. Други го свързват с древните схващания за звездите и астрономията.
Трети пък смятат, че там е имало древнотракийски рудници. „Това е било свещено място, предполага се, че е погребан тракийски вожд, герой, който общува с отвъдното“, смята Димитрина Забирова, уредник в исторически музей в Малко Търново.
Фараони
Малко след като започват разкопките в седловината Градището край Малко Търново, петима от групата имали окултно преживяване.
„Красимира Стоянова и Кръстьо Мутафчиев видели двама фараони, единият седнал на трон“, разказва за случката Янко Харбалиев.
Всички от групата се уплашили да не би тези същества да им направят нещо и като споделили кой какво е зърнал, разбрали, че са видели едно и също. Скоро след това в Малко Търново пристигнал тогавашният министър на минералните ресурси и суровините Стамен Стаменов и отишъл на мястото на разкопките.
„Мнението на министъра беше, че няма вероятност тук за нещо ценно и че това са си обикновени рудници. Но даде съгласие Панов да продължи работата си. Даде съгласието си и да се предостави багер, с оглед, ако все пак като има такава версия, тя да бъде изследвана докрай“, спомня си след това пенсионираният учител Илия Петков, който десетилетия наред участва в различни археологически експедиции.
Мястото, където са се провеждали разкопките днес по естествен път или преднамерено е залято с вода. След смъртта на Людмила Живкова, някой от най-близките й сътрудници изпадат в немилост. Групата, изследвала Градището, също. Мутафчиев е съден и отива в затвора, а намереното го прибира Държавна сигурност.
Календар
Янко Харбалиев си припомня за един слух. Той заявява: „Пусна се слух, че бил намерен някакъв световен календар на каменни плочи и се взема от тука, открадва се, обаче после границата била завардена, но бил изнесен предварително.
Затова Кръстьо Мутафчиев беше съден и лежа в пазарджишкия затвор, че не е представил това нещо на българската наука. Но каква е истината, не мога да кажа нищо. Иначе районът беше отцепен, не се допускаха никакви хора или войници и офицери, само запознати хора в работата“.
„Тогава по странични пътища се разчуха неща, които не се казваха за какво са, тъй като самата работа, която трябваше да се извърши, минаваше като секретна“, разказва пък Григор Михайлов, председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Малко Търново от онова време.
„Информацията, която получих, е че по време на разкопките са открили лебедка и са я изпратили за датиране в Германия. Научих, че са открили камъни, колкото една войнишка каска, гранат - черен, който при извличането се пръснал. Някои по-големи камъни са взети от копачите.
Пред органите на МВР тази група беше представена просто като една иманярска група и на тая основа бяха взети мерки и доколкото знам Мутафчиев е бил съден“, разказва Илия Петков.
