Добре че съдбата ме спаси от оперното пеене
"Няма да слизам от сцената, не знам откъде излезе това. Казвал съм, че не ми е приятно да играя пред публиката с маски, тъй като театърът не може без зрителя, няма го.
Думите му са по повод излязла фалшива информация преди седмица, че слиза от сцената, тъй като се чувствал уморен.
"Вярно е, че имам доста болежки. Но това не ме кара да се отказвам току-така от публиката", допълва Михайлов.
Вече на 84 г., актьорът легенда продължава да живее с достойнство. Куца, недовижда, задъхва се от вечния сценичен прах, но си носи болежките изправен. Дори неизменният му бастун изглежда по-скоро като атрибут на натрупал опит аристократ, отколкото на обрулен от съдбата нашенски пенсионер. Впрочем бастунът е само за реалния живот. Не е за вярване, но на сцената не се нуждае от опората му. Излиза и играе като за последно. "Не репетирам нови неща, но и старите си ми харесват", категоричен е екранният Петко войвода.
С днешна дата актьорът е благодарен, че съдбата го е спасила от мечтата си да е оперен певец. "Никак не ми се иска да се излагам, защото е много мъчна работа човек да пее. Моята "болест" от малък беше да стана голям бас, но съм гледал великите като вече възрастни певци и не ми е харесвало. Това е много тежка професия и има малко майстори на възраст. Докато в актьорството, докато можеш - играеш. Аз най-много съм се разбирал с режисьора Асен Шопов и с Азарян. Считам пък Иван Кондов за най-добрият артист, с когото съм играл. Той е моят кумир и човек, когото съм се мъчил да копирам и подражавам", споделя Михайлов, който смята, че сега силна режисьорска школа липсва.
"Колкото до политиката, вече на никого не вярвам. Аз съм ляв по убеждение, но не съм бил член на БСП. Е, бяхме във Великото Народно събрание и аз, и Валери Петров, и Слабаков, Радичков, Тодор Колев. И какво се случи. Нищо съществено", казва Михайлов.
Според него депутатите ще започнат да работят, когато изравнят заплатите им със средната за страната. "Тогава ще искат да работят, за да си ги вдигнат", смята екранният Петко войвода.
"Политиците от години ни уверяват, че всички са маскари. Неслучайно преди години българският чорбаджия, ако имал петима синове, ги записвал в различни партии, за да бъде винаги добре", смята актьорът.
Въпреки всичко човекът, изиграл "големи българи, дето са паметници" - от хан Кубрат и Крум Страшни, през капитан Петко войвода до Стамболов и Стамболийски, завършва позитивно: "Най-много от всичко ме боли, че сме разделени, че бягат младите от България. Но аз съм си тук и никога не ми е минавала тази мисъл през главата", казва големият актьор.
