Един черешов пай, няколко ястия и добротата на Ноа му помогнаха да се сприятели с възрастната съседка, госпожа Гарнър, която му беше много благодарна, че ежедневно почистваше от снега двора ѝ с лопата. Но един ден тя мистериозно изчезва и той открива в двора й табелка “ПРОДАВА СЕ”.
Докато Ноа седеше на кухненската маса в новия си дом, не можеше да не се запита как животът му е взел странен обрат в последно време.
Крис, Тим и Хари бяха тихи, послушни деца, а Ноа се опитваше да балансира между родителството и работата. Той беше учител и един ден получи предложение за работа от малко училище в отдалечен район. Работното време било по-малко, а заплащането не било голямо, но Ноа приел, надявайки се да намери по-добър баланс в живота.
“Предполагам, че не всичко е лошо”, казва си той, когато на вратата се позвънява и когато я отваря, вижда на прага й възрастна жена. В ръцете си държи черешов пай, а когато вижда учителя, на устните ѝ се появява усмивка.
“Здравей, млади човече!” – казва тя весело. “Аз съм госпожа Гарнър и живея в съседство. Хубаво е да имаш нови приятели, затова реших да те посетя. Ето, това е за теб и твоите малки деца – добавя тя, като подава пая.
“О, това е наистина мило от ваша страна – казва Ноа срамежливо и го приема. “Аз съм Ноа, между другото. Благодаря за пая. Искате ли да пиете чай?”
“С удоволствие, благодаря ти”, казва тя и се усмихва.
Ноа ѝ поднася чай и бисквити и ѝ казва, че се е преместил в нова къща след смъртта на съпругата си.
“Сигурно ти е трудно – извини се госпожа Гарнър. “Но тази възможност за работа звучи добре. Радвам се, че я приемаш.”
“Благодаря”, каза Ноа. “Малко е самотно тук. Не познавам никого, а децата ми… не се чувствам в безопасност да ги оставям сами.”
“О, скъпи, можеш да се възползваш от помощта ми!” съветва го госпожа Гарнър. “Живея сама и си нямам никого. Какво ще кажеш да ти помогна?”
“Благодаря, но… сигурна ли сте? Не искам да ви натоварвам.”
“Винаги съм щастлива да помогна – отвърна госпожа Гарнър.
“Като стана дума за това”, Ноа направи пауза. “Забелязах, че дворът ви има нужда от почистване с лопата… Преместих се тук преди седмица и виждам, че нямате помощници. Какво ще кажете да го почистя вместо вас?”
“О!” – засмя се тя. “Аз съм на възраст вече скъпи, и нямам нужда от това”.
“Моля ви!”, настоя той. “Искам да го направя за вас.”
“Е, щом настояваш, значи всичко е наред. Благодаря ти, Ноа.”
Така Ноа започна да почиства всеки ден двора на госпожа Гарнър и скоро те станаха добри приятели. Той знаеше, че тя е крехка и самотна и има нужда от помощ, затова често я посещаваше и ѝ помагаше.
Една сутрин Ноа закъсня с разчистването на снега. Когато пристигна, намери госпожа Гарнър в безпомощно състояние-Беше се подхлъзнала на леда и си беше счупила бедрената става. Той веднага набра 911 и остана до нея, докато пристигнат парамедиците.
За съжаление госпожа Гарнър беше прикована на легло и не можеше да се движи. Ноа и неговите трима малки супергерои се грижеха за възрастната дама, носеха ѝ топла храна и слушаха прекрасните ѝ истории.
Ноа също така научи госпожа Гарнър да ходи отново, надявайки се да я мотивира да стане от леглото и да излезе от къщата. Понякога той се чудеше защо в дома ѝ няма семейни снимки и веднъж се опита да я попита за това, но тя се разплака и той не я попита нищо повече.
Един ден Ноа се отби в дома ѝ за вечеря и остана озадачен, когато тя го помоли да спре да ѝ помага.
“Нямам нужда да ми чистиш алеята и не възнамерявам да излизам от къщата, Ноа”, каза тя.
“Добре ли сте, госпожо Гарнър?” – попита той объркан. “Притеснява ли ви нещо?”
“О, какво би притеснило една стара дама като мен? Аз просто искам да остана в къщата си и не искам да съм в тежест.”
“Вие не сте бреме, госпожо Гарнър – нежно обясни Ноа. “Щастлив съм да ви помогна, точно както вие ми помагате с моите деца. И целият ни труд ще отиде напразно, ако не започнете да ходите отново! Искам да ви помогна.”
Със сълзи на очи госпожа Гарнър каза: “Ти имаш прекрасно сърце, скъпи. Благодаря ти за всичко, което правиш за мен.”
“Няма проблем, госпожо Гарнър. Аз просто ви връщам услугата”, каза Ноа на възрастната жена.
Не знаеше, че след седмица тя ще си отиде и той ще намери в двора ѝ табела “ПРОДАВА СЕ”.
Тази сутрин Ноа се изненада, когато не я намери вкъщи. Той имаше резервен ключ, така че можеше да влезе в къщата на госпожа Гарнър. Изведнъж видя един млад мъж да наднича в двора.
“Да?” – извика Ноа от предната веранда. “Имате ли нужда от нещо?”
Мъжът се напрегна. “Ами, кой сте вие?” – попита той.
“Аз съм съсед на собственика – представи се Ной. “А вие сте…”
“Аз съм Питър”, каза мъжът. “Всъщност съм неин син. Просто проверявах какво трябва да се направи още тук, преди къщата да бъде продадена…”
Питър каза на Ноа, че е преместил госпожа Гарнър в старчески дом и обявява къщата ѝ за продажба.
Ноа го попита за адреса на старческия дом и защо никога не я е посещавал, а Питър каза: “Миналата седмица се преместих тук заради една възможност за работа, а жена ми и децата ми имат нужда от мен… Мама напоследък се нуждае от много помощ; знаеш какво имам предвид, нали? Не мога да бъда до нея, тъй като имам собствено семейство, затова я преместих в дом за възрастни хора”.
Ноа се почувства зле, че синът на госпожа Гарнър не се интересува от нея, и изведнъж си спомни колко депресирана беше преди седмица. Когато я посетил, тя се разплакала, обяснявайки колко самотна се чувства, след като съпругът ѝ починал и Питър се изнесъл.
Ноа настоя тя да се премести при него и децата му, но тя отказваше, заявявайки, че не иска да го притеснява. Когато обачи на следващия ден той се върна с децата си и отново се опита да я убеди, тя не можеше да откаже.
“Вие сте семейство за нас, госпожо Грейнър”, каза ѝ Ноа. “И ние никога не сме ви смятали за отговорност. С удоволствие бихме ви приели у дома!”
И така, докато тя беше отхвърлена от сина си, Ной и децата му дадоха любящ дом на госпожа Грейнър.
Един ден, когато Ной отиде да вземе децата си от училище, той срещна Питър пред кабинета на директора и разбра, че дъщерята на Питър се държи много неуважително с учителите и други възрастни.
“Е, децата правят това, което виждат”, каза му ядосано Ной, докато си тръгваше с децата, а Петър се смути от стореното. Няколко дни по-късно той се появи на верандата на Ной и се извини на госпожа Гарнър, че не е бил добър син.
С времето Питър се промени към по-добро и сега често посещава госпожа Гарнър.
