Първородният син на Симеон Сакскобургготски, княз Кардам Търновски, почина преди цели 9 години. Едва сега обаче тленните му останки бяха пренесени от Испания и погребани на българска земя.
Князът бе погребан на 8 В април 2015 г. в мадридското гробище “Сан Исидро" в семейната гробница на съпругата си и опят от двама православни клирици.
Траурната церемония на българска земя се състоя в навечерието на деветата годишнина от кончината на Кардам в тесен семеен кръг в Двореца “Врана". Ковчегът, покрит с царския щандарт, бе положен в криптата на Православния параклис „Св. св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец" в двореца „Врана". Той е построен през 1912 г. от прадядо му Фердинанд, разрушен от комунистите, възстановен преди три години и осветен от вече покойния патриарх Неофит. Освен царя и царицата, глави пред паметта на покойния Кардам сведоха синовете му - княз Борис и княз Белтран, а също и майка им Мириам.
Овдовялата испанска благородничка наскоро стана хашемитска принцеса, след като се омъжи повторно за първия братовчед на йорданския крал Абдула II - принц Гази бин Мохамед.
Да изпратят батко си в последния му земен път дойдоха от чужбина и двама от братята му - Кирил Преславски и Константин-Асен Видински, както и сестра им Калина със семейството си. По време на заупокойната литургия върху ковчега на княза бе положена много ценна семейна реликва - иконата на свети Йоан Рилски Чудотворец. Тя е била и върху гърдите на покойния цар Борис III и остава там до погребението му в Рилския манастир през септември 1943 г. Иконата е от Светогорския манастир „Ватопед” и е подарена на семейството през 1928 г. Пазена е в спалнята на царя в софийския дворец до 1946 г., когато царица Йоана е принудена да напусне България и заминава за Египет. Майката на Симеон не се разделя с иконата до смъртта си.
След кончината на Йоана светото изображение е върнато у нас и се пази в траурния салон на двореца „Врана”. В параклиса се съхраняват още много реликви. Под него именно е царската крипта, в която е положен ковчегът с тленните останки на Кардам Търновски. Той е най-голямото дете на Симеон Сакскобургготски. Роден е на 2 декември 1962 г. в Мадрид. Като първороден син е престолонаследник на несъществуващия отдавна български царски трон. Князът е кръстен по православен обред, с благословението на българския патриарх Кирил, от блаженопочившия Левкийски епископ Партений. Наред с името Кардам получава и името Йоан в чест на всебългарския покровител св. Йоан Рилски. Кардам завършва френския лицей в испанската столица, а след това, философия и международна икономика в университета „Кларк” в САЩ. Получава степен по селскостопанска икономика, специализира агроиндустрия и хидромелиорации в американския университет „Пен” в Пенсилвания.
През 1996 г. Кардам се жени за испанската благородничка доня Мириам Унгрия и Лопес, родена на 2 септември 1963 г. в Мадрид. Венчавката се извършва в православната църква „Св. св. Андрей и Димитър” в Мадрид, където през 1973 г. княз Кардам представлява баща си при полагането на първия камък. Кардам и Мириам имат двама сина Борис, роден на 12 октомври 1997 г., и две години по-малкият Белтран. Той е физик и се занимава с изучаване на климатичните промени на планетата. По силата на монархическите традиции, 26-годишният Борис се явява престолонаследник след смъртта на баща му. Тъй като България отдавна не е монархия, Симеон определи внукът му да носи титлата „пазител на короната”, за да бъде съхранена традицията и вековната история на фамилията.
Интересен факт е, че корона всъщност няма. Поне не физически. Такава има само символично, тъй като нито Симеон, нито баща му Борис III е носил истинска царска корона. Борис Търновски е човек на изкуството завършил е Лондонския колеж по изящни изкуства в Уимбълдън. Познат е в Европа и Америка като автор на абстрактни и модернистични произведения. Негови творби често участват в благотворителни изложби. Особено активен е в каузата за опазване на мъжкото здраве. В едно от редките си интервюта Той казва, че България заема много специално място в сърцето му. Свързва страната ни с решителните и прямите хора, природата и планините. Баницата и луканката са любимите му нашенски храни. Според Борис двете най-важни събития от историята ни са Златният век на Ц АР Симеон и Освобождението.
