След Лазаровден и Цветница, дните до Великден носят в себе си дълбок смисъл и припомнят последната седмица от дните на Христос. Дни на терзания - каквото всъщност от старобългарски и означава думата страст.
В народната представа природата се възражда за нов живот - Възкръсва - нещо, което се е преплело с християнството. С тази седмица приключват и едни от най-строгите пости - великденските, като Великата събота е единствената събота в календара по време на пости, в която е забранено олиото и виното. Без да навлизам дълбоко в християнски смисъл ще разкажа за дните от седмицата и ще се опитам да изведа от всеки един ден свързан с различните притчи, нещо за което човек може да се замисли и не е обвързано само с религия.
Смята, се че по време на страстната седмица , когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка за да слезнат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена. През всеки от дните на Великата седмица в църквата, в определени часове, се извършва четене на Евангелието и се разказва за различни личности, събития, притчи. През първите три дни се спазва отново строг пост.
Всеки ден от Страстната седмица християните наричат Велик . По традиция в първия ден от седмицата в българския дом започва голямо Великденско почистване - на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.
