Представяме ви великденска история, която ще ви разкрие дали сте богати или бедни и ще ви научи какво всъщност означава наистина да си богат..
"Никога няма да забравя този Великден, 1946 година. Баща ми почина и остави майка ми да се грижи за мен и моите шест братя и сестри сама, което със сигурност не е лесно, защото нямахме пари.
Един месец преди Великден , свещеникът от нашата църква съобщи, че организира акция за едно бедно семейство от нашия град, и ни помоли всички да дадем, колкото можем.
Дълго обмисляхме как нашето семейство може да помогне и решихме да ядем само картофи този месец, да не горим свещи ,да стоим на тъмно в дома и по този начин ще се спестят пари за бедното семейство.
Дойде и Великден.
По-късно през деня свещеникът дойде в нашия дом и даде на мама един плик. В него бяха парите, които събрахме и още 17 долара, които са дали нашите съграждани за бедното семейство. Не можете да си представите тъгата ни през този ден. Този плик ни разкри една страшна истина: бедното семейство сме точно ние. Никога не сме имали красиви дрехи, нови играчки, нито пък разнообразна храна, но до този ден не сме се чувствали бедни. Мислехме, че семейства, като нашите, където царуват мир и свобода, са богати. Не знаехме какво да правим с толкова пари, какво правеха бедните , когато получат голяма сума пари ?
Можете ли да си представите нашата тъга ?
Следващата седмица не искахме да ходим на църква, заради срама от нашата бедност. Мама обаче ни убеди да отидем и с наведени глави влязохме вътре.
Свещеникът отново ни помоли за помощ, този път за изграждането на покрив на черква в едно бедно селце. Каза, че 100 долара ще бъдат достатъчни за нашия град, за да помогне да се направи покрив на черквата.
Мама даде плика с парите, които получихме за Великден, да подпомогне за покрива. Когато в края на службата свещеникът преброи всички пликове, съобщи, че сме събрали около 100 долара и каза, че в нашия град сигурно има богати хора щом така бързо се събра необходимата сума. Представете си, 87 от тези 100 долара са от нашето семейство! Не бяхме ние бедни, напротив, ние бяхме тези богати хора, за които говори свещеника.
Да, никога няма да забравя този Великден, когато тъгата дойде в нашия дом,но после и щастието от признанието на свещеника.
Хубаво е да си богат, хубаво е всички на този свят да са богати като моето семейство, понеже богатството, което имаме ние не може да се измерва с никое друго".
