Понеделник след Прошка се нарича чист понеделник, когато започват големите великденски пости. На този ден се почиства къщата, особено се внимава съдовете за храна да се измият и изчистят от мръсното, а в миналото се е правило с брашно или пепел и с дълго кипене.
По време на великденските пости освен обичайната консумация на храна от растителен произход, зърнени храни, зеленчуци и плодове, има и някои характерни продукти, които се подготвят само в определени дни по време на постите.
През седемдневният период на Великденския пост има повече празници. През първата седмица на Великия пост, от понеделник до сряда дните, наречени подстригване, тогава не се консумира никаква храна, нито течност.
Определени продукти от храна се подготвят за деня след приключване на тези 3 дни.
В сряда, където са се спазвали тези 3 дни и има млада булка, идват гости. Домакинята по този повод е подготвила варена пшеница с конопни зърна, ошав - компот от черни сливи и други сушени плодове (ябълки, стафиди, диви сливи), кравайче от пшенично брашно омесено с луга, украсено с бонбони.
Меси се също и пай със зеле, отгоре със сусам, докато в долната част на тепсията са поставят нарязани орехи.
Задължително за случая като напитка се носи боза. Гостите, които идват на посещение също носят боза, кравайче и пшеница.
По този повод се купува и сезонни плодове, особено портокали.
Първата събота след прошка е празника Тодорова събота - Тодорица, а събота преди Великден е Лазарова събота, а в неделя Цветница. Празникът Благовещение, който винаги е на 7 април.
За празниците Благоец и Цветница допустимо е използването на постни меса, в които попадат рибата и охлювите.
Рибата печена или пържена на масло, или готова с ориз, или с запържен лук и сухи черни сливи, е почти задължителна за тези дни.
Великденският пост не означава само отказ от храна. Важен е и духовният пост.
Вярващите в дните на Великия пост трябва да се въздържат от лоши мисли и дела, и да се опитат да намерят духовен мир, без които постът няма смисъл.
