Всеки от дните на Страстната седмица (седмицата преди Великден) е свързан с различни ритуали и вярвания, които християните е добре да познават и спазват. Днешният Велики вторник според църковния канон денят е отреден за смирение - този ден Исус прекарал в нравствени напътствия.
На Велики вторник в църквата се чете освен притчата за талантите, и тази за десетте девици.
Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя"! Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици.
В народния календар първите три дни от Страстната седмица – от понеделник до сряда, са определени за почистване на къщата и къпане.
Този ритуал има пречистващ характер и се вярва, че осигурява здраве. На някои места в България на Велики вторник момите носят в пълно мълчание вода от три кладенеца и я прибират на скришно място. За мълчаната вода се вярва, че има тайнствена сила и помага за изцеление.
На Велики вторник от Страстната седмица се припомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд.
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
В богослуженията през Страстната седмица постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления.
Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.