Веселин Плачков с откровена изповед за първите думи на Мариана Попова към него след ВИП Брадър

И въпреки че той е от хората, които не показват емоциите си, точно тази не успя да остане докрай прикрита.
 
- Престоят ти в Къщата на „ВИП брадър” на моменти беше доста бурен откъм емоции. Какви равносметки си направи, след като излезе?
- Равносметката ми е следната – не смятам, че светът е крив или че аз съм крив, или прав, но смятам, че аз и хората около мен живеем с различни разбирания явно. И това само препотвърди наблюденията ми върху интересите на хората и нещата, които ги вълнуват. За пореден път ми стана ясно защо някои неща се получават толкова трудно в България. Казвам всичко това, без да посочвам никого с пръст, нито да казвам, че конкретен човек е крив. Но казвам, че не е хубаво това, което се случва. Хората слагат акцент върху неща, които по никакъв начин не биха довели до нещо хубаво. А много често това става пошло – да, може да събуди някакъв смях или възторг, но няма продължение и развитие нататък и не води до нищо хубаво. И говоря за всички акценти, които се убедих, че тези хора слагат в живота си. Може би единственото, което е останало, е чисто първичното – любовта донякъде между хората и към децата. Но ние не можем да разграничим много нещата от заобикалящия ни свят и това рефлектира дори във взаимоотношенията между хората.

- Взаимоотношенията между хората в Къщата често бяха на ръба на абсурда – и като отделни крайни разсъждения, и като целокупни действия. Предполагам, че в живота ти си много далеч от подобен модел?
- Точно така. Вътре видях и много нормални хора. Всъщност почти всички са такива, но видях как, когато същите тези хора, включвам и себе си, бъдат извадени от естествената им среда, от зоната на комфорт, изпускат топката. И много бързо забравяме с каква мисия сме на този свят. Аз много добре знам, че мисията на почти никой от хората в Къщата, включително и на мен, не е това да се караме за картоф, или изобщо да се караме, да обръщаме внимание на всякакви битови неща. Тези хора забравиха моженето си, таланта си и всичко отиде в една друга плоскост, за която ме е срам да се сещам. Не ми е приятно да си спомням как изпуснахме играта.

- А не е ли точно излизането от зоната на комфорт много важен процес за всеки човек, в случай че той съзнателно е решил да развива себе си? И всъщност зоната на комфорт може да стане по-голяма само ако човек излезе от нея… Нещо, което не се случва в Къщата!
- Разбира се, точно така е. Много е вярно това разсъждение. На мен в Къщата на моменти ми беше доста самотно, защото аз така и не мога да свикна да приемам неща, които по принцип не ми харесват. Но аз в нито един момент не забравих къде се намирам. И още от самото начало казах и на всички останали – ние се намираме в телевизионно студио, дадена ни е трибуна и трябва да я използваме по предназначение. Много теми засегнахме вътре, имахме много хубави вечери, но за съжаление не това е интересно за широката аудитория. По-скоро интересите са към някакви моментни дъвки, залъгалки тип зрънчо.

- Залъгалките с кого по-конкретно ги свързвате? Може би с Валентин Кулагин, срещу когото сега цялата къща е настроена негативно?!
- Не само с него. Но, между другото, е интересно да се наблюдава какво прави той. Този човек имаше информация за всеки един от хората в Къщата, която е получил явно от всякакви жълти клюки, които пък са продукт на съвременните потребности. Хората явно имат нужда да гледат евтин скандал, нещо сензационно и гръмко, свързано с някакво нещастие, пък дори и то да не е истинно. Информация, която да е на ръба на простотията и простащината. И когато такъв човек приема това за свое верую, религия и отправна точка, оттам нататък разговорът и животът с него, стават абсурдни. За мен Кулагин е продукт на ето такива неща.

- Видяхме обаче, че когато Кулагин не влиза в ролята на евтин провокатор, а оставя другите сами да произведат посоките на поведенията си, накрая не той, а те изглеждат нелепо. Нещо, което признахте и вие, въпреки че до онзи ден бяхте от страната на групата, която го атакува в шоуто…
- Мен ме е яд, че хората, които са вътре, са достатъчно солидни като позиции и можене, въпреки че се обединяват срещу Кулагин. И да, когато погледнах ситуацията отстрани, тя придоби съвсем различен вид. Кулагин изглежда като един кукловод, който прави нещо, което те прави безсилен. Но нали най-лесно е да изляза с клишето, че, видиш ли, срещу простотията ние трябва да сме безмълвни. Това обаче би било много лесно като отговор. И досега седя и си анализирам, гледайки как се развива шоуто – какъв е начинът за справяне с такъв тип хора. Защото за мен игнорирането им е един ход, който е верен, но този човек продължава да съществува. И да бъде саркастичен, но в лошия смисъл на думата, защото сарказмът и иронията ги владеят хора, които имат достатъчно чувство и за самоирония, и интелект. Тук включвам и моето безсилие тогава, защото
 
аз в реалния си живот нямам сходства с подобно поведение
 
На моменти даже ми става много смешно, като чуя поредния участник в шоуто да казва: „Аз влизам, за да изиграя себе си!”. Какво значи „да играя себе си”? Чудя се как тези хора, които са себе си, в нормалния живот биха имали много по-различни действия към Кулагин, но не говоря за физическа саморазправа, разбира се, нито за викове, крясъци и псувни. Знаете ли, в театъра на сцената ние имаме едно старо правило и то е, че царят се играе от слугите! Не може един артист да излезе и да изиграе цар. Слугите го правят. И ние всички изиграхме Кулагин! Изиграхме неговото царстване – с всичките му, много често гадни подходи, вулгарни обиди и елементарно поведение. Но царство го слагам в огромни кавички! За съжаление това вълнува, но не само в Къщата, но и извън нея. И сума ти хора се пишат за интелектуалци (тук аз директно се отдръпвам от това определение), а всъщност това са тези лицемерно позитивни хора, които намират във всичко позитива, сменят епитети на една безпардонност и вулгарна простащина, наричайки това провокация. За мен това не е провокация. И аз не искам да повярвам, че дори самите организатори на „ВИП брадър” биха заложили на този евтин скандал. Показателно е, че още от самото начало на нас ни бяха дадени интересни казуси – и ние всички така и не ги използвахме.

- Какви казуси по-точно?
- Например ситуацията, в която определиха Нора Недкова за президент и главен прокурор. Казах им: „Пичове, дайте да се съберем. Имаме Мира Добрева, която е прекрасен телевизионен водещ. Да направим диспут и да привнесем модела на управление отвън – вътре. И да решим този казус. Може ли главният прокурор да бъде и президент?! Или обратното… защото това е конфликт на интереси.”
 
Предложих им също да разиграем и различните прослойки на обществото
 
– тези със стачките, тези с неаргументираната опозиция и с аргументираната такава. Просто да имаме и да използваме работещите модели. Но за съжаление това не привлече интерес у никого. А можеше да стане много интересно. Те се оправдаха с това, че се правели монтажи и не се знаело кога и какво се излъчва.

- Монтажите са на база подаден от съквартирантите материал. С други думи – няма как бъде излъчено нещо, което не е ставало вече вътре.
- Факт, да. И за съжаление ние не им подадохме това, което мислехме. Също така много искахме с Ваня Костова и с Ева, тъй като прекарвах голяма част от времето си с тях, да направим рецитал за деня на музиката и поезията. Никой не прегърна и тази идея.

- Какви грешки в поведението си открихте вече извън формата?
- Като грешка в моето поведение бих откроил изключително грубия ми език и изблиците ми на гняв, които не казвам, че не са основателни и справедливи, но епитетите, които чух, че изрича устата ми, са крайно неприемливи. Те не са ми чужди, нито са чужди на всеки един българин, но това вече не ми е мъжкарско. Аз не обичам, не харесвам този Веселин, който се държи по този начин.

- А харесвате ли този Веселин, който изпита най-съкровените емоции, разбирайки, че е станал баща?
- Ох… да, но те са наистина много лични. Честно казано, аз имам спирачка дори и пред близките си хора да ги показвам. С Мариана не сме нищо по-различно от другите хора – обичаме си се, имаме семейство и това е. Но този момент наистина ми беше много личен и много хубав. Изключително съм благодарен и на организаторите на предаването, които направиха всичко възможно, за да се получи този вътрешен празник. Те пуснаха песни на Мариана в Къщата и въпреки че тя не обича да се слуша, аз много обичам да я слушам. Честно казано, малко се и притесних, когато ги видях на снимката – нея и бебето. Но хората, които ме познават от много близко, знаят, че дори и в много радостен момент аз седя и мълча като абсолютен пън. Вътре всичко се е разклатило и трепери, но отвън стои един абсолютно индиферентен човек.

- А какво ви каза Мариана, след като излязохте от Къщата?
- Каза ми, че не е видяла много от мен, защото явно аз не съм дотолкова показван. Иначе си говорихме, че и това е част от опита – но каквото се е случило, се е случило и остава там. Не сме имали много възможност да анализираме участието ми, защото със самото ми излизане и прибиране съответно аз вече бях в съвсем различна реалност – с Мариана и с детето. Животът ме грабна толкова бързо, че всичко друго остана на заден план. От време на време се присещаме за въпросния Кулагин, който успя да ме ядоса до такава видима степен. Но аз пак казвам – не съжалявам за гнева си, а за начина, по който го изразих. Аз съм Веселин Плачков и в моя свят и моя живот няма място за такива хора. Изчиствам ги на секундата. Всичко това може да съществува някъде другаде, но не и при мен. И когато оттук нататък видя и срещна подобни човешки прояви, аз ще продължа да ги премахвам. Може да съм праволинеен, дори крив, но това е положението. Аз имам изключително много приятели гейове, които казаха, че
 
даже съм бил безкрайно мек и е трябвало да го шамаросам
 
Аз не съм хомофоб, не деля хората нито по религии, нито по сексуална ориентация. Да са живи и здрави всички. Това не ги прави нито по-малко, нито повече хора. Но просташкото поведение е поведение на простак и аз трябваше да реагирам. Стана така, че неволно или волно станах част от пошла ситуация, от пошъл разговор и искам час по-скоро да си изчистя оцапаната душица, да се върна към нормалния си живот и да благодаря на организаторите за дадената ми възможност. Но пак ще кажа – всички ние изпуснахме шоуто. Можехме да подадем нещо съвсем различно, в което да има смисъл. И поглеждайки се от време на време отстрани, виждам, че все пак не съм бил чак толкова грешен.
- Какво предстои оттук нататък?
- Играя си представленията, в които участвам. С Христо Мутафчиев продължаваме обиколките си из страната с нашия спектакъл „Разпитът”. На 30 октомври е и официалната премиера в Бургаския театър на „Да минеш под дъгата” с Тони Димитрова и Асен Лозанов, който е за живота и последните дни на Джуди Гарланд. Съвсем скоро ставам част и от огромен творчески проект, за който обаче все още не мога да издавам нищо. В него сме поканени да участваме и аз, и Мариана. Отделно ни предстои и откриване на амфитеатъра в Дамасцена, за които творчески отговаряме с Мариана. Почти до края на лятото на следващата година сме запълнили графиците. Не ни е скучно. Единственият ни проблем е, че много си обичаме детето, но за съжаление ще имаме нужда от голяма помощ от бабите, за да можем да се справим със ситуацията. И се надявам, че някой ден, като порасне малко малката, ще направим нещо, което много творци направиха в България – децата им да растат с тях по сцените и да попива тази енергия.
- …да пее като майка си и да играе като баща си.
- О, надявам се да пее като майка си, защото за мен тя е по-талантлива. Много й харесвам таланта, така че това си го пожелавам.