Учени от Университета на Саутхемптън, Великобритания, проведоха четиригодишно изследване с участието на повече от 2000 пациенти, резултатите от което категорично доказват, че съзнанието продължава да съществува даже и след като мозъкът престане да функционира. Това на практика потвърждава съществуването на живот след смъртта.
В проведеното изследване вземат участие пациенти от общо 15 болници от Австрия, Великобритания и САЩ, а получените данни разкриват, че 40% от хората, намиращи се в състояние на клинична смърт , осъзнават това, което се случва около тях, докато сърцата им отново не бъдат съживени от лекарите.
„Получените доказателства сочат, че в първите няколко минути след настъпването на смъртта съзнанието не изчезва.
Говорейки за резултатите от изследването, потвърждаващо съществуването на живот след смъртта, учените описват случая на 57-годишен социален работник от Саутхемптън, който напуска тялото си и наблюдава неговото реанимиране от ъгъла на стаята. Впоследствие пациентът, който е мъртъв в продължение на три минути, подробно описва действията на медицинския персонал, както и специфичния звук, издаван от един от работещите медицински апарати в помещението.
„Знаем, че мозъкът не може да функционира, след като сърцето е спряло да бие, но в този случай съзнанието продължава да съществува в течение на три минути, докато няма сърдечна дейност, а мозъкът обикновено се изключва 20-30 секунди след това. Получената информация е изключително важна, тъй като често се приема, че добитият в състояние на клинична смърт опит представлява халюцинация или илюзия, появяващи се или до спирането на сърдечната дейност, или след като тя е успешно възстановена", добавя д-р Парния, коментирайки въпросния случай.
В доклада на учените се посочва, че са изследвани общо 2060 пациенти със сърдечна недостатъчност. Почти 40% от съживените хора описват широк спектър от спомени, които не съответстват на т.нар. близки до смъртта преживявания, тъй като те се усещат преследвани и изплашени. Околосмъртен опит имат едва 9%, а 2% осъзнават изцяло момента на излизане от тялото си, запазвайки зрителните си и слухови възприятия. Някои от пациентите описват появяването на ярка светлина, докато други имат по-неприятни усещания, свързани с усещането за потъване или завличане на голяма дълбочина.
