Стрелбата по крадец , който е влязъл с взлом в дома ни, за да ни обере, вече няма да се наказва като престъпление. Промяната е записана в чисто нов Наказателен кодекс, чийто проект беше публикуван на сайта на правосъдното министерство.
Сред най-интересните текстове в новия кодекс са тези, които описват неизбежната самозащита. Според чл.14, ал. 3 на нормативния акт, ако застреляме някой, който е нахлул в дома ни с взлом или е проникнал в къщата с насилие, няма да носим наказателна отговорност. Този текст е дълго обсъждан от редица партийни структури и граждански организации. За него се заговори и след казуса с иконописеца Йордан Опиц, който беше осъден, след като застреля крадец пред кооперацията, в която живее. Оказа се, че най-малко веднъж годишно пред Темида се изправя човек, който е стрелял по крадец, влязъл в дома му. Правна норма, която да регламентира самоотбраната в жилище на всеки е приета през 1997 г., но по-късно е променена.
Според новия закон, ако все пак се докаже, че са нарушени пределите на неизбежната самоотбрана, наказанието, предвидено в новия нормативен акт, е до 5 години затвор. Това означава, че ако някой грабне чантата на жена на улицата и тя го застреля в главата без предупреждение, може да отнесе максимум до 5 години затвор. В случай че не е осъждана или се признае за виновна, наказанието є дори може да бъде условно.
В новия НК законодателите са оставили и възможността да не се съди човек, който е стрелял поради уплаха или силно смущение. Случаят с Опиц пък е разписан в друга хипотеза на закона – възможност за граждански арест и залавяне на бандит. Иконописецът беше осъден, тъй като стрелял по крадеца на стълбите пред блока си. Според новия текст обаче, ако спипаме крадец на местопрестъплението или след като е свил чужда вещ, можем дори да го поступаме, стига да успеем да го заловим и предадем на властите. Без наказание може да се размине и дори стрелбата по апаш, стига първоначално да е изстрелян предупредителен патрон във въздуха и стрелецът да не се е целил в главата или сърцето на бягащия крадец.
Предвидена е и опцията за нападение при „крайна необходимост“. В този текст пък е записано, че не се наказва деянието, „което е извършено при крайна потребност – за да се спасят от непосредствена опасност свои или чужди блага, както и държавни или обществени интереси“. В този случай можем да се отървем от съдебно преследване, ако се докаже, че сме предотвратили извършването на сериозно престъпление, или нанесените от нас щети са по-малки от тези, които апашът е щял да направи.
Сред новите текстове в закона е и отпадането на вината на ченге или служител на службите, който е бил внедрен в престъпна структура под прикритие. В този случай, ако на полицая му се наложи да извърши злодеяние, за да не се усъмнят в него новите му „колеги“, това деяние няма да бъде преследвано от закона.
