Всички сватбени традиции, които съм виждала в живота си имат някаква логика и красота донякъде. Някой се радва на декориране на пространството, много цветя, красиво осветление.
Друг внимателно изработват накити с тюркоазено камъче и розова връвчица. Аферим, браво за булката, която е имала нерви да отдели 3 месеца от живота и всички украшения да ги направи ръчно.
Мога да схвана и пристигането с лимузина и клишираните снимки на булка пред огледалото-Хоп! Още една булкааааа! .... и барабани и трибуна, цялата сватба има логика, докато е в унисон с желанията на младоженците ...Искали сме гости ... ще се хилят и ще играем в тяхна чест и за тяхното щастие.
Във всеки един каприз мога да взема участие, освен когато идва ред за взимането на булката от дома. Да поясня - на вземането на булка от дома, която от дълго време изобщо не живее у дома.
Каква е логиката на тази "традиция"? Какво се опитвате да направите от традицията, която не се спазва от самото начало? За тези, които живеят все още с родителите си, по някакъв начин го разбирам.
Но за другите ... има нещо смешно и жалко едновременно. А истината е, че е тежест за всички, и за нея, и за домакините и за гостите, които трябва да са в този драматично-комичен акт.
Първо, домашните имат ангажимента с разпъвенето на маси, кетъринг, питиета, сервиране, чудеса. Вместо да са отпочинали и свежи, трябва да стават рано с петлите и да приготвят всички тези неща. В целия стрес и разходи, добавете още този стрес ...
Второ, трябва да е възложено на някой да остане у дома, след като най-накрая вземат булката да разтреби, зачисти и понамести всичко. Няма вероятност да оставиш така храна масата (която между другото никой не яде, и напразно се поставя на масата.
Да не се лъжем, напразно хвърлени пари, но от пусто "да не се посрамим" и " какво ще кажат съседите", се трупат храни и напитки.
Жертви на безсмислена традиция.
На трето място, връщането на момичето у дома. А вече от години не е вкъщи! Крие се в детската стая, в царството на плюшените мечета и музикалните кутии. Чака да бъде "купена". Като една безгласна буква.
Дали само аз чувствам някакво унижение във всичко това?
Какво удоволствие намирате в тази глупост? Дали сериозно ви е интересно? Какво има тук традиционно, вълнуващо, емоционално?
На мен ми е смешно, драма с много лоша актьорска игра.
Както оправдават тази "свята" традиция, а какво става с първоначалната, най-основна начална традиция - да влезе чиста и невинна в брака, не е спазвано на никой? Как за някои традиции има пространство, а други ще се игнорират и ще се правим на ударени? Нали сме по традициите!?
Нека, ако не да върнем червените чаршафи и ги развеем, като доказателство за невинността на булката - така е традицията!
Какво са се запънали с тази традиция, когато е безумна и неприложима в днешно време!? Живеете заедно, вече имате дом. Какъв е смисълът да се връща при мама и татко за сватбения ден и да играе?
"Така да се знае, че не си намерена на улицата". Сериозно! Я намерете по-добър аргумент от това!
Не, не аз съм от улицата, никой от нас не е намерен на улицата. А и да е, и това не е толкова страшно и жалко.
Признайте си, че е някакъв личен каприз, който никой не харесва. Признайте си, че е загуба на време и пари и много, много излишни главоболия.
Признайте си, че е остаряла традиция, която повече няма логика в днешно време.
Признайте си, че на всички им губите времето и вместо да дойдат хората отпочинали и весели на сватбата в ресторанта пристигат уморени, потни и с подпухнали крака. Вече нямат сила за сватбеното тържество, след половин ден вече са прекарали "сватбата".
Признайте си, че "вземането на булка" е нещо, което трябва да остане в миналото.
