Взимаме си последно сбогом с Рангел Вълчанов!

Една от последните срещи с него беше, когато знаменитият кинорежисьор отново "влетя" като своята " Немирна птица любов " в Дома на киното на премиерата на третата си книга " Хем съм сам, хем няма никой ", която беше на 9 април 2013 г. Влетя, защото той винаги летеше и ще продължи лети не само във въображението на киното си, но и в полета на душата, на таланта, на смелостта, на самоиронията си и в това, което завеща на българската култура и на приятелите си.

"Българското кино осиротя. Рангел Вълчанов е една невероятна личност с изключителна фантазия, със своеобразно чувство за хумор с едно безпощадно познаване на живота и на хората", каза кинокритикът проф. Александър Грозев , след тъжната новина за кончината на имения режисьор. "Рангел Вълчанов е една от емблемите на българското кино, един от стожерите на българското кино, който не може да бъде заместен, който много надълбоко е влязъл в националното съзнание и е изтеглил от там много важни неща за националното ни самочувствие, за едно осмисляне на българското като усещане, като ценност", каза кинокритикът Боряна Матеева .

Много са споровете кой е най-добрият му филм, но той и доста от кинаджиите считат шедьовъра на неговия живот изповедалния " Лачените обувки на незнайния воин ". С този изключително оригинален филм, наситен с Фелиниевски мотиви, Рангел Вълчанов доказва, че е майстор от световна величина. Но не е само той - дебютира с филма "На малкия остров" (1958), който и до ден днешен си остава един от ненадминатите шедьоври в българското кино. Това е първият наш филм, който е отличн с международно признание - от кинофестивалите в Прага (втора награда за режисура) и Мелбърн (почетен диплом). Отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан получава и "Слънцето и сянката" (1962). И още и още през годините.

Болестта отне гласа му, но не и словото му и отдадеността му до болка към киното. Без Рангел Вълчанов нашият български свят би бил по-сив, неартистичен, груб и нечувствителен. Той си отиде от нашия свят, но където и да е ще бъде винаги "немирната птица любов". Рангел се надсмя и над болестта, и страданието си, "говореше" си със смъртта и иронизирайки и нея и себе си в болката, просто казваше "Наздраве!". Това, наистина е от Господ. А си е един шоп от Кривина, който ни правеше щастливи и ще продължава с филмите си, с книгите, с присъствието си, макар и отдалеч… като птица или /не/знаен войн.