Вечерта на 21 декември 1971 г. е необичайно мека за зимата.
Преди да застане на пистата, по протокол самолетът минава през четири технически прегледа, тъй като преди броени часове е приключил ремонт. Ил-18 е трябвало да бъде задължително облетян в деня преди полета. По необясними и до днес причини това не се случва.
Синът на Борис Луканов по онова време е 9-годишен. Днес той си спомня хронологията на фаталния ден. През деня пилотът Борис Луканов на няколко пъти отива до летището, за да провери как върви подготовката на самолета. Вечерта при полета той установява, че машината все още не е напълно ремонтирана, а облитането й се отлага за неопределено време.
Във фаталната вечер зам. генералният директор на БГА „Балкан" ген. Петър Евстатиев неочаквано сменя графика на дежурствата и по свое желание поема едно от тях. Часове преди полета за Алжир колеги на Борис Луканов чуват откъслечен разговор между него и ген. Евстатиев - заместник генералният директор заплашил пилота, че ще бъде уволнен, ако не се качи на необлетения самолет. В 23:30 часа Ил-18, със 73-ма пътници на борда, се отправя към пистата. В самолета са звезди като Паша Христова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, Мария Нейкова, шефът на оркестър "София" Николай Арабаджиев-Фучо, танцьорите от ансамбъл "Аура". След като набира скорост, машината се отлепва на 7-8 метра от земята и в следващите няколкостотин метра продължава да лети по неестествен начин. Това продължава около 30 секунди. Крилата на няколко пъти се накланят. Самолетът се накланя силно наляво и се забива в тревата край пистата. Двигателите избухват в адски пламъци. Самолетът се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 метра.
Прекият очевидец и потърпевш от самолетната катастрофа, певецът Борис Гуджунов, разказва: „Самолетът тръгна по пистата... Когато започна да набира височина, се наклони силно наляво... и се удари в земята. Всичко стана за секунди. Задната му част, където бях аз, остана на място, а предната се влачеше още няколкостотин метра напред. Беше тъмно. Почти нищо не виждах. Спасих се, като скочих от няколко метра височина. Бяха ми обгорели само пръстите. Истината е, че никой не ни помагаше при евакуацията освен членовете на втория екипаж, които бяха в задната част на самолета заедно с нас...".
Първите загинали са жертви именно на удара, останалите – от пожара. Според една от версиите смъртта на Паша Христова е мигновена, в резултат от удара. Според друга – мъчителна от изгарянията. Пилотът на резервния екипаж Иван Кокаланов отваря задната врата, през която излизат около 15 души, скачайки от височина четири метра. Певицата Мария Нейкова намира сили да стигне до зейналата във въздуха дупка, образувала се при разцепването на самолета.
Минути след катастрофата пистата е осеяна с части от човешки тела. Пристигналите на мястото спасители се спъват в откъснати крайници и глави.
Шокиращо е, че този случай с толкова невинни жертви не стига до съд. Имало е следствено дело, но всичко е покрито. Версиите за неговите изводи са няколко. Допусната е техническа грешка – дефект в системата на управлението.
Оттук нататък започват хипотезите и въпросите защо няма наказани. Една от най-разпространените и вероятни версии е, че има замесени генерали, които организират черни полети с износ на оръжие за Третия свят. За да се потули историята, трябва да бъде убит вторият пилот на самолета – Васил Драганов, който знае прекалено много за далаверите. Според друга скандална версия лично първият в държавата Тодор Живков е пожелал смъртта на Паша Христова, защото тя носела неговото дете.
Проведеното разследване непосредствено след инцидента стига до извода, че въжетата на елероните на самолета са били погрешно свързани. По този начин първият пилот Борис Луканов не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата.
Синът на пилота Борис Луканов - Красимир Луканов, също има своя теория за случилото се. Основна фигура в предположенията му е генерал Петър Евстатиев, който по-късно се самоубива. В началото на 70-те години БГА „Балкан" изпълнява чартърни полети, с които превозва богомолци от Алжир, Тунис и Либия към Мека и Медина. По тази линия са съществували възможности за извършването на множество финансови злоупотреби. Въпреки „желязната" ръка на тоталитарната система, във въздухоплавателната компания цари корупция по най-високите етажи на управлението й. Според предположенията на Красимир Луканов вторият пилот Васил Драганов добре е знаел за далаверите в БГА "Балкан".
Подобна е и версията на певеца Борис Гуджунов. Малко след катастрофата той е бил изрично предупреден „да си затваря устата" и да не говори много за случилото се. Шест години след трагичния инцидент Гуджунов научава от свои приятели истината - самолетът е бил свален нарочно. Вторият пилот – Васил Драганов, е искал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби в БГА „Балкан". Същото се случва и с народната певица Янка Рупкина, която по време на катастрофата е цялата обгорена. "Мен по телефона на няколко пъти анонимен глас ме предупреждаваше да мълча, да си затварям устата и да не говоря по въпроса за катастрофата. Но е имало и към колеги такива закани. На някои са им забранявали дори да излизат от вкъщи", признава години по-късно тя.
Командирът на резервния екипаж Иван Кокаланов, който оцелява и спасява десетки пътници, също потвърждава: „Ил-18 е бил преднамерено свален”. Той самият упорито отказва да каже причината за катастрофата, но пред близки споделя, че не може да живее с мръсните тайни на БГА „Балкан”. Кокаланов е един от най-изтъкнатите и добри пилоти на компанията, но не издържа на напрежението и често започва да посяга към чашката, за да се справи с тайната, която носи. Всички в компанията са наясно, че само малък кръг от хора, присъствали на инцидента, знаят истината. Кокаланов е един от тях. До смъртта си той по всякакъв начин се опитва да заличи спомена от случилото се и я отнася в гроба.
