"Помнете, че името на човека е най-сладкият и най-важният за него звук на всеки език", пише Дейл Карнеги. С какъвто и скептицизъм да се отнасят някои към препоръките на американския "инженер на човешките души", не можем да оспорим, че е много по-лесно да предразположим събеседника си, наричайки го по име.
Цялата работа тук е в така наречения импринтинг, или в механизма на "първата памет". Доказано е, че впечатленията, получени при появата на бял свят, могат да влияят на целия ни по-нататъшен живот. Така и името, с което човек свиква веднага след раждането си, здраво се "запечатва" в подсъзнанието му, става нещо като идентификационен код на личността.
Защо при запознаване хората най-напред се представят по име? Този обичай се е появил още през първобитната епоха, когато за нашите предци светът наоколо бил пълен със смъртни опасности. Да съобщиш на непознатия името си означавало да се откриеш пред него, да изразиш надежда за миролюбиво отношение: "Ти знаеш името ми, следователно аз напълно ти се доверявам и съм убеден, че няма да ми причиниш зло!" Впрочем психолозите препоръчват на хората, оказали се във властта на престъпници или терористи, непременно да кажат на агресора своето име - така на него ще му бъде по-трудно да причини вреда на жертвата си.
Още един нюанс: хората с еднакви имена обикновено изпитват несъзнателна симпатия един към друг. Защото след като теб те наричат като мен, значи двамата имаме общ "идентификационен код", че сме близки в нещо много важно. Адашът е почти роднина - човека със същото име ние несъзнателно отъждествяваме със себе си.
По време на разговор, наричайки човека по име, можете да получите от него всичко, което пожелаете. Необходимо е например събеседникът ви да се вслуша във вашите думи. Започнете фразата с обръщение по име! Струва ви се, че ви слушат невнимателно, че контактът е загубен? Споменете името на събеседника си и ще видите как той ще трепне! Ако по време на делови преговори не искате да заостряте вниманието на потенциалния клиент или на партньора си върху някакви подробности /да кажем, върху цената на предлаганите от вас услуги/, не е необходимо да произнасяте името му. Щом обаче благополучно преминете "опасния участък" и се доберете до обещаните "реки от мед и мляко", кажете: "Аз бих искал, господин Петров, да ви обърна внимание върху колосалната печалба, която ще получите, работейки с нас". Не се съмнявайте, че именно тази част от вашия разговор ще се запечата в неговата памет.
Тук обаче е важно да не пресолите боба - не бива да се обръщате към хората по име прекалено често. Работата е там, че нашето съзнание има способността да привиква към едни или други дразнители и с времето просто престава да реагира на тях. Ето защо е необходимо правилно "да пресмятате дозата". Полезно е също предварително да си подготвите монолога, разчитайки в нужните места на името на събеседника си.
