Църквата почита на този ден 40-те войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Лициний (IV в.).
На този ден имен ден празнуват: Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка.
Празникът е известен още като Четиридесет мъченици Севастийски , Свето четирси, Св.
Младенци се вписва в обредната поредица за посрещане на пролетта. Символиката му е обвързана с пролетното възраждане на природата и началото на новия земеделски сезон. Чества се на 9 март и съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Поради това се срещат и подобни народни названия – Свето четирсе или Светото.
Народно предание разказва, че на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. Първи усещат това разбуждане 40 вида животни и излизат от своите зимовища. А останалите животни излизат скоро след това – на пролетния празник Благовец . Сред тях е и свещената за българина змия, смятана за образ на предците.
Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън.
За земеделците в този ден са най-важни воловете – много почитани като основни помощници в земеделието. Казват, че на Младенци волът сваля 40-те пояса, които стягат силната му снага. Поради това на този ден селяните не впрягали воловете, а само раздавали за тяхно здраве обредни хлябове . На този ден момите сеели в своите градини босилек, чието благоухание се свързвало с моминското обаяние и хубост.
Вярвали, че посаденият на Младенци босилек е най-уханен и има магическа и лековита сила.
В празничните ритуали за Младенци централна роля има обредният хляб. Този универсален символ на плодородие и благополучие служи и като жертвоприношение, и като ценен дар. Навред в България на този ден се раздава, т.е. дарява се обреден хляб. В някои райони наричат тези обредни хлябове по името на празника –
„Младенци”. Хлябът се раздава най-често за здраве на децата, особено за да не боледуват от шарка.
На празничната маса се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.
Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо съдържание имат всички действия в този обред – паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: „Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача”.
Поверия: На този ден не бива да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите.
В Северозападна България те палят огън и в обредно безмълвие посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.
В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.
