Богорица била 64-годишна, след като й се явил арахангел Гавраил с палмова клонка в дланта си, с което й дал знак, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост, Светата майка пожелала да се види с апостолите.
Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Дева Мария легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, заобиколена от молещите се апостоли.
Изведнъж стаята била озарена от ярка светлина. Самият Иисус Христос, заобиколен от много ангели, се появил и прегърнал душата на Пресветата си майчица... Погребали Богородица и както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък.
На третия ден от нейното Успение (заспиване) пристигнал апостол Тома. Когато разбрал, че погребалния ритуал е приключил, изпаднал в несвяст. За да го утешат и за да може и той да се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка. Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита.
Тогава, за да я почетат, всички седнали на обща трапеза, като оставили едно празно място, предназначено за своя учител.
От този ден останала и традицията, като се прави угощение или обща софра, да се оставя един празен стол, където може да седне внезапен гост или скъпия дух на починал невидимо да участва в тържествения домашен празник.
Точно когато взели хляба в ръце, апостолите видяли пред себе си сияйния образ на Богородица. В нейна памет и в чест на този велик миг всяка година се приготвя обреден хляб от новото брашно, от новата реколта...
Макар и един от най-почитаните празници по българските земи, народната обредност на Голяма Богородица не е от най-богатите. Запазили сме християнската основа на празника с трапезата, обредния хляб и празния стол, към които хората от различните краища на страната са добавили и своето.
Жените, които тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, обкичват иконите й с цветя и дарове. Дали в израз на благодарност или с надежда за помощ, българката дарява, като спазва древния принцип „ Дари, за да бъдеш дарен “. И отправя към Светата Дева горещата си молба за здраве и благоденствие на семейството.
На Успение Богородично бездетните жени пък принасят на Светата майка курбан и я молят да ги дари с великото таинство на майчинството.
Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им храма, те ги раздават на хората.
На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария. Бабите ни, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.
В много къщи, в които се спазват народните традиции, на този ден се събира цялата фамилия. На семейната трапеза се оставя по един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя.
