Вижте каква диета спазва 100-годишния дядо Илчо

Разказва, че е дошъл в града от с. Тянево.

Хлапашките си години свързва винаги и с баба си, която се грижела за децата в къщата и прилагала малки хитрости, за да усмири осемте палавници, вземат ли да буйстват много. Събирала внуците, правела им попара с вино и малко вода в общата огромна дървена чиния и всички тутакси се кротвали.

Едва 13-годишен, хванал занаят при един от най-големите майстори обущари на Симеоновград. Работи като сарач, кръчмар, даже и фурнаджия. Днес му е мъчно, защото вижда, че занаятите малко по малко умират и не се ценят. Питаш ли го за преживяното на фронта пък, дядо Илчо може да разказва с часове. За това време споделя, че е било най-трудното в 100-годишния му живот. Като свързочник на батальона воюва на фронта в Унгария, стига до Австрия. Освен че следи новините, най-често дистанционното му щрака по спортните канали заради страстта му към футбола. Затова и в Симеоновград има приказка: "Мач без рефер може да започне, но без дядо Илчо – не”. Повече от 15 г. си прави обилна закуска, доволен обяд, задължително придружен с чаша от любимия му пелин, веднъж на ден яде и кисело мляко, а за вечеря на масата слага единствено и само плодове.