Най-големият от наследниците на Ахмед Доган – Демир , не крие афинитета си към екстремните спортове. Синеокият левент не си падал по четенето и писането като татко си, а по адреналиновите преживявания.
Последната му страст била опитомяването на соколи.
Първоначално наблюдавал поведението на птиците с дни, взел урок с какви звуци да ги привиква към себе си и отделил доста време, за да държи ръката, на която соколите ще кацат, в правилна позиция. Първата птица, която уловил обаче, била бухал. Тогава Демир се пошегувал, че най-сетне акълът му е дошъл, защото бухалът символизира разума. Когато на ръката му кацнал сокол, тръпката била още по-силна и младежът споделил, че почувствал невероятно надмощие над природата. Помолил инструктора си да запази ръкавицата, която ползвал при първия си лов, и решил да си създаде колекция, като си купувал по една от всички места, до които пътувал.
По-голяма наслада от сблъсъка с хищниците му носели само ски спусканията. Демир от години бил страстен скиор, но напоследък започнал да кара по необезопасени и рискови писти. През приключилия вече зимен сезон си купил дори специална екипировка за повече от 5000 лева, като на каската си имал камера, с която записвал всичките си карания.
Доган-младши присъствал и на финалното спускане в Банско в средата на април, където шашнал българи и чужденци с опасната скорост, която развил върху снега. И във всекидневието си синът на Сокола не можел да живее без тръпка. От ученик се запалил по бързите коли, а днес разполагал с мечтания автопарк за милиони.
Демир непрекъснато отнасял критики от майка си Таня, която е студентската любов на Ахмед Доган , за неразумното си шофиране. Той често си позволявал да превишава ограниченията дори в града и карал косите на близките си да се изправят. Парата Доган-младши не обичал да изпуска по нощни клубове, а с изтощителни тренировки по тенис.
Често пътувал по света, за да наблюдава турнирите от Големия шлем и да черпи опит за своята аматьорска кариера от най-добрите. Когато пък се чувствал ядосан, винаги си купувал билет за мач на ЦСКА, на които симпатизирал от дете. Демир често попадал в епицентъра на кървавите схватки между футболните агитки, но избягвал да стига до крайности, защото бил твърде респектиран от баща си.
