Двадесет и три стотинки. Това е дневната дажба за храна, дрехи, отопление и развлечения за всеки един от членовете на семейството на Анка и Костадин Пампови от Черногорово.Двамата са дали живот на общо четири деца, но от години са безработни и преживяват само от мизерните детски, които държавата всеки месец им превежда в размер на 35 лева.
До преди малко парите са били двойно повече, но третият им син навършил 19 години и държавните “благинки” секнали.
Пампови живеят в кирпичена къща, строена през 50-те години на миналия век. Улицата пред къщата им пък наподобява времето на Второто българско царство, когато паважът и асфалтът все още не са били основно средство за благоустрояване на инфраструктурата. Благодарение на топлото време през последните седмици входът на къщата е достъпен без риск да затънеш до глезените в кал. Анка и Костадин са си по цял ден вкъщи. От пет години са без постоянна работа. Регистрирани са в Бюрото по труда, но до момента нито веднъж не им е предложена каквато и да било работа.
Порутената двуетажна къща приютява петчленното им семейство, но не се знае докога. Домът не е тяхна собственост, а наследствен. Пампови не знаят кога някой от роднините им ще предяви претенции към къщата или ще се стигне до делба на имота. Бащата и майката единствени имат “привилегията” да се отопляват в цялата къща. В така наречената им дневна има две легла, където Анка и Костадин нощуват. Между тях има печка тип “циганска любов”. Поради липса на пари обаче Пампови не могат да си купят дърва за огрев и пълнят кюмбето с каквото намерят.
Ето това са ни дървата, казва Костадин и посочва кашон, пълен със стари вестници, парчета от кашони, опаковки и найлони. С това се отопляваме и със съчки, обяснява мъжът. Двамата им по-големи сина все още спят в стаята си на втория етаж. Те стоят на студено, признава майката Анка. Най-големият им наследник от години живее във Варна, където работи. Второто им дете Иван е на 21 години и въпреки че има професия, и той не може да си намери никаква работа. Завърши Професионалната гимназия по строителство в Пазарджик, но си стои у нас, вдига рамене отчаяната и докарана до ръба Анка. Третото им дете пък има диплома за майстор на дограми, но също така си стои вкъщи, понеже никъде не го взимат на работа. Така единственият им член на семейството, който е ангажиран през деня се оказа, петокласникът Антон, който учи в местното училище в Черногорово.
Всъщност благодарение на него и благодарение на 35-те лева детски, които държавата отпуска на Анка, семейството успява да оцелее през зимата. Сметките за ток не са ни особено големи. По 10-15 лева най-много, но като нямаш пари и те ти идват твърде много, казва Анка. Тя признава, че често се случва да закъсат с плащането и попадат под угрозата електричеството да им бъде спряно.
От никъде помощ не виждаме, отчаяни са Пампови. Непрекъснато се подписват на трудовата борса, но работа за тях няма. В социални грижи не са се регистрирали, защото не могат да си позволят да съберат 20 лева накуп, за да идат четиримата до Пазарджик, за да се запишат. Имаме право на помощи за отопление, но не ни ги дават, защото нямаме регистрация в социалната служба, обяснява Анка. По тази причина до тях не стигат и хранителните помощи, които Европейският съюз отпуска на хората в нужда.
В началото на зимата имало опасност и най-малкият им син Антон да спре да ходи на училище, тъй като нямал обувки. Депутатът от “Атака” Станислав Станилов обаче бил трогнат от историята на Пампови и с лични средства купил обувки за момчето. Той е и единственият човек, който ни помогна с нещо, разказва Анка Пампова. Със съседите не се разбираме, въпреки че са роднини на моя мъж. Имат спорове за имоти и на помощ от тях не разчитаме, признава жената. Съпругът є Костадин за последно работел в местната кооперация. Нещо обаче не им бях много удобен и ме изгониха, обяснява бившият тракторист. Той и жена му се грижат за двор, който е по-малко от декар, но който ги спасява от гладна смърт през годината. Гледаме си всичко на този двор и от него се прехранваме, обясняват Пампови. Сега се надяват някой добър човек да им го изоре за пари, защото няма откъде да вземат 30 лева, за да платят на орач.
Натрупали сме вересии във всички магазини, обяснява Анка и допълва, че вече никъде не искат да є дадат нищо, без да си плати. Снощи с триста зора успях да взема един хляб, за да ядем, разказва жената. Хладилникът им не работи, защото няма какво да сложат в него. Голям проблем за тях през идните месеци ще бъде личната карта на втория им син. Трябва да си я сменя и пак ще трябват пари, тревожи се Анка Пампова. Личните карти се вадят в Пазарджик, което са разходи за транспорт и за новия документ за самоличност. Добре че трябва да го прави през лятото, когато цялото семейство е ангажирано с кърска работа. Хващаме се на надница на полето и така изкарваме по някой лев, обясняват Пампови. Признават, че заради мизерията често се карат, но след това се сдобряват. И да се сбием, и да се избием, пари никой няма да ни даде за това, намира сили за шега Костадин Пампов.
Пампови живеят в кирпичена къща, строена през 50-те години на миналия век. Улицата пред къщата им пък наподобява времето на Второто българско царство, когато паважът и асфалтът все още не са били основно средство за благоустрояване на инфраструктурата. Благодарение на топлото време през последните седмици входът на къщата е достъпен без риск да затънеш до глезените в кал. Анка и Костадин са си по цял ден вкъщи. От пет години са без постоянна работа. Регистрирани са в Бюрото по труда, но до момента нито веднъж не им е предложена каквато и да било работа.
Порутената двуетажна къща приютява петчленното им семейство, но не се знае докога. Домът не е тяхна собственост, а наследствен. Пампови не знаят кога някой от роднините им ще предяви претенции към къщата или ще се стигне до делба на имота. Бащата и майката единствени имат “привилегията” да се отопляват в цялата къща. В така наречената им дневна има две легла, където Анка и Костадин нощуват. Между тях има печка тип “циганска любов”. Поради липса на пари обаче Пампови не могат да си купят дърва за огрев и пълнят кюмбето с каквото намерят.
Ето това са ни дървата, казва Костадин и посочва кашон, пълен със стари вестници, парчета от кашони, опаковки и найлони. С това се отопляваме и със съчки, обяснява мъжът. Двамата им по-големи сина все още спят в стаята си на втория етаж. Те стоят на студено, признава майката Анка. Най-големият им наследник от години живее във Варна, където работи. Второто им дете Иван е на 21 години и въпреки че има професия, и той не може да си намери никаква работа. Завърши Професионалната гимназия по строителство в Пазарджик, но си стои у нас, вдига рамене отчаяната и докарана до ръба Анка. Третото им дете пък има диплома за майстор на дограми, но също така си стои вкъщи, понеже никъде не го взимат на работа. Така единственият им член на семейството, който е ангажиран през деня се оказа, петокласникът Антон, който учи в местното училище в Черногорово.
Всъщност благодарение на него и благодарение на 35-те лева детски, които държавата отпуска на Анка, семейството успява да оцелее през зимата. Сметките за ток не са ни особено големи. По 10-15 лева най-много, но като нямаш пари и те ти идват твърде много, казва Анка. Тя признава, че често се случва да закъсат с плащането и попадат под угрозата електричеството да им бъде спряно.
От никъде помощ не виждаме, отчаяни са Пампови. Непрекъснато се подписват на трудовата борса, но работа за тях няма. В социални грижи не са се регистрирали, защото не могат да си позволят да съберат 20 лева накуп, за да идат четиримата до Пазарджик, за да се запишат. Имаме право на помощи за отопление, но не ни ги дават, защото нямаме регистрация в социалната служба, обяснява Анка. По тази причина до тях не стигат и хранителните помощи, които Европейският съюз отпуска на хората в нужда.
В началото на зимата имало опасност и най-малкият им син Антон да спре да ходи на училище, тъй като нямал обувки. Депутатът от “Атака” Станислав Станилов обаче бил трогнат от историята на Пампови и с лични средства купил обувки за момчето. Той е и единственият човек, който ни помогна с нещо, разказва Анка Пампова. Със съседите не се разбираме, въпреки че са роднини на моя мъж. Имат спорове за имоти и на помощ от тях не разчитаме, признава жената. Съпругът є Костадин за последно работел в местната кооперация. Нещо обаче не им бях много удобен и ме изгониха, обяснява бившият тракторист. Той и жена му се грижат за двор, който е по-малко от декар, но който ги спасява от гладна смърт през годината. Гледаме си всичко на този двор и от него се прехранваме, обясняват Пампови. Сега се надяват някой добър човек да им го изоре за пари, защото няма откъде да вземат 30 лева, за да платят на орач.
Натрупали сме вересии във всички магазини, обяснява Анка и допълва, че вече никъде не искат да є дадат нищо, без да си плати. Снощи с триста зора успях да взема един хляб, за да ядем, разказва жената. Хладилникът им не работи, защото няма какво да сложат в него. Голям проблем за тях през идните месеци ще бъде личната карта на втория им син. Трябва да си я сменя и пак ще трябват пари, тревожи се Анка Пампова. Личните карти се вадят в Пазарджик, което са разходи за транспорт и за новия документ за самоличност. Добре че трябва да го прави през лятото, когато цялото семейство е ангажирано с кърска работа. Хващаме се на надница на полето и така изкарваме по някой лев, обясняват Пампови. Признават, че заради мизерията често се карат, но след това се сдобряват. И да се сбием, и да се избием, пари никой няма да ни даде за това, намира сили за шега Костадин Пампов.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари