Вихра Петрова: Иван остана долу ...

Днес, две години по-късно, в профила й в социалната мрежа виждаме само усмихнати снимки, както и нов мъж до чаровната брюнетка. Нейното мълчание пред медиите обаче продължава. Досега. 

Единствено пред „ШОУ” Вихра се съгласи да разкаже своята история и да бъде максимално откровена! 

- Вихра, къде ви откривам сега, предполагам, на почивка? Мисля, че една от последните снимки в профила ви беше от Лондон…
- Преди броени дни се върнах от Лондон, но след седмица отново заминавам. Съчетавам работа и удоволствие. Ходих до Шотландия и се влюбих в Единбург. Посетих Глазгоу и Стърлинг. Осъществих мечтата си да посетя Оксфорд, беше вълнуващо, пожелах си дъщеря ми един ден да учи там. Срещнах Кийфър Съдърланд, снимахме се заедно - много мил и деликатен човек, българските звезди са бледо копие на световните. На 12 юли ще ходя на концерт на Роби Уилямс в Лондон и много се вълнувам, защото това е един от любимите ми изпълнители. Ще поостана в столицата на Великобритания известно време, а може и да пообиколя из Европа (усмихва се). Често се усмихвам, усмивката е моя запазена марка, защото съм щастлив човек!

- С какво се занимавате сега? Телевизията преди бе заела голяма част от живота, от ежедневието ви…
- Занимавам се със здравословни храни и хранителни добавки. Фен съм на здравословното хранене и естествените продукти от малка и бих искала да превърна тази своя страст в успешен бизнес.

- Има моменти, в които човек си прави равносметки. Какви са вашите – не само в професионален, но и в личен план?
- Не съм фен на равносметките. Това е моят живот и аз си го харесвам такъв, какъвто е, с възходите и паденията, с хубавите и тежките моменти, с правилните и грешните решения. Ако можех да върна времето назад, не бих променила нито един миг от него и нито едно решение, което съм взимала през годините нито в личен, нито в професионален план. Вярвам, че всеки от нас идва на този свят, за да учи уроци. 

- Липсва ли ви телевизията, екранът? Преди време, когато се сбогувахте с ТВ7 и предаването „Споделено с…”, казахте, че причината е, че продуцентите искат да работят с нова водеща - фолкпевицата Кали. Това ли обаче бе истинската причина и в хода на времето повече за добро или за не толкова добро е било това принудително оттегляне за вас?
- Телевизията е моята голяма професионална любов и винаги ще остане. Вярвам, че ще направя още много добри предавания, но още не е дошъл моментът, не се е появило точно моето предаване. Търпението е добродетел, която аз, слава Богу, притежавам. 
Относно причината да ме сменят с фолкпевицата Кали... разбира се, че 

не вярвам на официалната версия - тя беше съшита с бели конци! 

Аз имам своята версия, която ще запазя за себе си, а истината могат да кажат тогавашните ми продуценти, но това вече няма значение. Но ми беше мъчно как предаването се срина пред очите ми само за няколко месеца и след това падна от екран!

Телевизията ме е правила единствено щастлива. Аз нямам нито един лош спомен от работата си във всички телевизии, в които съм работила 12 години като репортер, редактор и водещ. 

- А не беше ли именно телевизията и мястото, в което до голяма степен разбрахте и цената на доброто приятелство и колегиалност? Бяхте предадена, но и съхранихте добри взаимоотношения с бивша своя екранна партньорка Даниела Янков…
- Телевизията не ме е предала, предала ме е половинката в живота ми, но това е минало. Много хора минават по този път и не смятам, че съм изключение. Колеги не са ме предавали. И с Даниела, и с Мая съм в чудесни отношения и досега.

- Всъщност вашата бивша екранна партньорка Даниела наскоро роди момченце, вече е и омъжена. При нея някак много бързо се случиха нещата, метаморфозите… Присъствахте ли на сватбата?
- Радвам се за всички прекрасни мигове на Даниела! Тя мечтаеше за детенце и сега вярвам, че е много щастлива. Не съм присъствала на сватбата и не й се сърдя, че не ме е поканила, аз съм част от едно минало, което й донесе само болка...

- Как ви се отразяваше през годините определението „отчаяна съпруга”, разказите за това как рубриката, която водехте заедно с Даниела, е донесла лош късмет и за двете ви - първо тя се раздели с Андрей, а после и вие с Иван?
- Не знам дали това промени живота и на двете ни, но в България обичаме да слагаме етикети. 

Никога не съм се чувствала „отчаяна съпруга”. Понякога огорчена, да 

но за кратко. Тъгата не ми отива (усмихва се).

- Суеверна ли сте?
- Вярваща съм, не суеверна. Няма случай, в който Бог да не е направил най-доброто за мен. Той така подрежда събитията в живота ми, сякаш рисува шедьовър. Това го разбирам след години, когато погледна назад и видя цялата картина, а тя винаги е съвършена…
Не съжалявам за никого и за нищо, както пее великата Едит Пиаф: „Non, Je Ne Regrette Rein…” – „Не, за нищо не съжалявам. Нито за доброто, което са ми сторили, нито за злото… Всичко е платено, изметено, забравено... ”.

- В какви отношения сте днес с бившия си съпруг? Повечето хора, когато говорят за разводите си, обикновено придават доста страховит, драматичен израз на историята…
- При нас няма нищо страховито и драматично. Всичко е проза!

- Периодът, в който Иван и Андрей бяха навсякъде около вас, какво ви отне, какво ви избистри пред погледа и как гледате към днешна дата на тях?
- Иван и Андрей... ние някак си пораснахме заедно… те са част от пътя ми, стъпало, което остана надолу в моята стълбица. Гледам напред, защото там, накъдето отивам, има доста стъпала да изкачвам още. С днешна дата никак не гледам на тях, те си вършат работата, аз моята и животът тече. Ние не сме близки.

- Успяхте ли да простите на тези, които ви нараниха?
- Ние, хората, молим често Господ за прошка, а самите ние не сме склонни да я даваме. Господ прощава, коя съм аз, че да не го правя?!...

- Кой е бил най-трудният момент, през който сте преминавала досега в живота си?
- Най-трудно ми е да възпитавам дъщеря ми. Имам трудни моменти, в които като всеки родител се питам дали вървя в правилната посока спрямо нея. Когато си родител и формираш човек, отговорността е огромна. Изключително много се старая и работя в посока тя да се чувства свободен човек. Отърсена от всеприетите наложени норми за истинност и морал, за правилно и лошо, за успех и неуспех. Искам тя да учи в чужбина и да живее по целия свят. 

- Дъщеричката ви Ава също мина през труден период от живота си, въпреки че е още толкова мъничка. Как успяхте да й обясните защо двамата с баща й не сте вече заедно? И да направите така, че чисто по детски тя да не се затвори в себе си, да не се озлоби срещу единия от двама ви…?
- Един ден Ава започна да ми разказва за мястото, от което всички ние, хората, идваме... Разказа ми, че сме всички еднакви там, горе, че изглеждаме дори по един и същи начин и когато някой трябва да се роди, Бог го бута отгоре и той идва на земята. Попитах я как човек си избира родителите и защо например Той е избрал аз да съм нейна майка, а Иван – неин баща, а тя ми отговори: 

„Защото вие сте най-подходящи за мен”. В езотериката пише, че душите, преди да дойдат на Земята и да се въплътят в тела, избират и родителите си, тези, които ще са подходящи за тяхното развитие тук на Земята. Така че нямаше нужда да обяснявам каквото и да било на Ава.

- Тя вижда ли се често с баща си?
- Ава се вижда с баща си през седмица от четвъртък до понеделник. А ваканциите ги делим наполовина. Все пак „ние сме най-подходящите родители” за нейното развитие на Земята - не трябва да е лишена нито от единия, нито от другия (усмихва се).

- Казахте преди време, че слуховете не ви влияят, но имало ли е някога писание, което да е успявало да ви шокира?
- Със слуховете се свиква. Събираха ме и ме женеха за кого ли не, бях любовница, годеница, просто гадже и т.н. Шокира ме и наистина ме притесни една статия във 

вестник, който осъдих. Тя гласеше, че съм си рязала вените

Дъщеря ми вече можеше да чете, а аз бях на първа страница, а заглавието - с огромни букви. Детето плака и това ме вбеси. Иначе не ми пука - аз съм дебелокожа по отношение на клюките. Още от училище винаги съм била в устата на хората, след това и в национален мащаб, но не това е важното. Важно е какъв си в действителност. А без жълтини не може, разбирам, но нека има мярка.

- Мислите ли за сватба – такива са последните слухове за вас…?
- Кой ли ще е този, който ще успее да ме излъже втори път (смее се)?

- С човека до вас изглеждате много щастливи. Единственото, което се писа за него преди време, бе, че той е интериорен дизайнер, живял дълги години в Аржентина и се казва… Иван.
- Не познавам интериорен дизайнер от Аржентина. Не се оплаквам от липса на мъжко внимание, но съм вече крайно внимателна по отношение на най-личните ми трепети.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Първата ми любов умря от свръхдоза, когато бях само на 13!

Момчето, което било първата любов в живота на водещата Вихра Петрова, починало след свръхдоза, научи от самата нея преди време репортер на "ШОУ". "Първата ми любов почина, когато бях само на 13 години! Причината за смъртта му е свръхдоза. Казвам го с огромна тъга, защото за жалост тази загуба винаги ще е в съзнанието ми. Бях в шок дълго време. Беше ужасен момент за мен, бях и твърде малка за толкова сериозни неща. Но се случиха...", сподели Вихра с тъга в гласа. 

След което, провокирана от темата за наркотиците и все повечето млади жертви, които те взимат, тя сподели още: "Всички казват, че не е толкова фатално, ако човек просто опита, за да разбере какво е да взимаш наркотици. Ей така, да изпушиш една цигара. Това абсолютно не е вярно! С времето пристрастяването става неконтролируемо, много сериозно. Докато накрая не коства живота на някого - в случая на моя приятел. Самата аз никога не съм опитвала наркотици. И няма да го направя! Пушила съм до момента единствено цигари, за което съжалявам. Отказах ги, слава Богу, въпреки че не ми беше никак лесно. И това е пристрастяване, при това също толкова опасно, колкото и употребата на наркотици…

Това е проблем и на голяма част от родния елит, дотолкова, доколкото може да се нарече "елит"... Вероятно ще изненадам с тази реплика доста хора, но това е истината. Много от известните хора в България взимат наркотици! Много е опасен този миг, в който под въздействие на някакви вещества някой си мисли колко е велик, значим, недосегаем!...".