Оставих дъщеря си да живее с първия ми съпруг. Тогава тя беше на десет години.
Вечерта говорих с Максим и казах, че подавам молба за развод и си тръгвам. Не обясних нищо на дъщеря си, оставих това на съпруга си. С Николай се преместихме в курортния град, откъдето беше той. Животът ни в началото приличаше на приказка. След пет години брак той искаше да стане баща и ме помоли да му родя дете. Опитахме, но две години нищо не се получи. После отидохме при лекарите и там ме шокираха с новината: вече не мога да имам деца.
Като научи това, Николай реши да ме напусне.
- Ще намеря жена, която да ме дари с наследник! - каза той.
Коленичих пред него и го молех да не си тръгва, но той беше непреклонен. След неговото заминаване личният ми живот не се получи. Останах сама.
Сега съм на 55 години и разбрах, че искам да възстановя връзката си с дъщеря си. Имам нужда от някой, който да се грижи за мен на стари години. Последните години изобщо не се интересувах от живота й, но наскоро научих от приятели, че се е омъжила и има деца. Намерих телефонния й номер и реших да се обадя.
- Надя, скъпа, здравей. Аз съм майка ти. Бих искала да те видя... - започнах плахо.
- Аз нямам майка, отговори тя студено. Майка ми избра мъж пред мен. Не те познавам и не искам да те познавам. Довиждане
Тя затвори.
Седях там, зашеметена от думите й. Как може Максим да отгледа такова невъзпитано момиче! Опитах се да намеря оправдание, но разбрах, че съм унищожила всичко със собствените си ръце. Сега съм сама и изглежда вече няма шанс да поправя грешките си.
